123 години от Илинденско-Преображенското въстание бяха отбелязани в Ямбол

С тържествена церемония пред паметника на тракийските бежанци в Ямбол бяха отбелязани 123 години от Илинденско-Преображенското въстание. Честването на 19 август – датата, на която въстанието избухва в Одринска Тракия, беше организирано от Регионално дружество „Тракия“ и Община Ямбол.

Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е един от върховете в националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия. Макар да просъществуват кратко, Странджанската и Крушевската република се превръщат в символ на стремежа към свобода и национално самоопределение, посочи председателят на Регионално дружество „Тракия“ Юлия Върбанова.

Въстанието е жестоко потушено, но привлича вниманието на европейската общественост и Великите сили към положението на българското население в Македония и Одринска Тракия. То засилва международния натиск за реформи в Османската империя и остава символ на националната солидарност и борбата за свобода.

Ямбол има своето достойно място в тази история. Местното тракийско дружество, основано преди 130 години, е сред най-старите в страната и участва активно в подготовката на въстанието. Членовете му събират оръжие и муниции за пограничните пунктове, разказа Станислав Иванов – член на Управителния съвет на дружество „Тракия“ и доктор на историческите науки. Той припомни, че за свободата на Македония и Одринска Тракия Ямбол дава десетки свидни жертви.

За мащаба на борбата и жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват историческите мемоари и разкази на очевидци. Според тях са проведени 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, разрушени са 12 440 къщи, избити са 4694 души, а 70 835 души остават без подслон. Други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България.

След разгрома на въстанието в Ямбол намират подслон 103 семейства от Одринска Тракия и Македония. Ямболското благотворително дружество призовава гражданите да помогнат на прокудените, а ямболци откликват, споделяйки своята храна и последния си залък с бедстващите сънародници.

Венци и цветя в памет на героите поднесоха заместник-областният управител Славомир Иванов, заместник-кметът на Община Тунджа Пламен Петков, секретарят на Община Ямбол Камелия Любенова, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и наследници на тракийските бежанци.