инж. Огнян Огнянов: Катастрофите не се разследват във Facebook: време е лаиците да замълчат

Време е неспециалистите да спрат да произнасят технически присъди по тежките катастрофи, защото Автотехническата експертиза се основава на инженерни знания, измервания и сложни математически модели, а не на снимки, предположения и телевизионни участия

След всяка тежка катастрофа в публичното пространство се появяват хора, които още преди приключването на огледите и изготвянето на експертизите вече знаят с каква скорост са се движили автомобилите, къде точно е настъпил ударът, кой е имал техническа възможност да предотврати произшествието и какво е било влиянието на пътната инфраструктура.

Говори се категорично. Раздават се оценки. Посочват се виновници. Отделни снимки и видеозаписи се представят като достатъчни доказателства за възстановяване на целия механизъм на произшествието.

Автотехническата експертиза обаче не се извършва по снимка във Facebook, чрез телевизионно интервю или спор в студио. Тя представлява специализирано инженерно изследване, основано на обективни данни, измервания, изчисления, приложими методики и съпоставка между всички установени следи.

Време е тази граница да бъде поставена ясно.

Съчувствието не дава инженерна компетентност

Николай Попов стана обществено разпознаваем като бащата на загиналата при тежко пътнотранспортно произшествие Сияна. Болката му заслужава човешко съчувствие, а стремежът му да узнае истината е напълно разбираем.

Това обаче не превръща никого автоматично в специалист по автотехническа експертиза.

В публичните си изяви Попов обсъжда спирачни следи, коефициент на сцепление, място на удара, скорост на движение, траектория на превозните средства и техническа възможност за предотвратяване на произшествието. Това са въпроси, които не могат да бъдат решени чрез лично убеждение или визуално впечатление.

Те изискват специални знания по механика, динамика на автомобила, теория на движението, автомобилна техника, пътно проектиране, математическо моделиране и методика на автотехническото изследване.

Всеки гражданин има право да поставя въпроси, да търси отговорност и да оспорва заключение по предвидения в закона ред. Но между поставянето на въпроси и произнасянето на технически заключения има огромна разлика.

Личната трагедия не може да замести инженерната подготовка.

Публичната активност не е техническа квалификация

Сходен проблем се наблюдава и при медийните изяви на Диана Русинова. Тя често коментира състоянието на пътищата, настилката, сцеплението, геометричните елементи на пътя и предполагаемото им влияние върху конкретни произшествия.

Обществената активност в областта на пътната безопасност може да бъде полезна. Сигнализирането за разрушени настилки, липсваща маркировка, ограничена видимост или опасна организация на движението е необходимо. Но установяването на технически причинно-следствени връзки е друга дейност.

Не е достатъчно да се покаже дефект на пътя. Трябва да се установят неговите местоположение, размери и характеристики, както и дали той попада в траекторията на конкретното превозно средство. След това трябва да се изследва дали този дефект действително е повлиял върху устойчивостта, управляемостта или спирачното движение на автомобила.

За да се направи технически обоснован извод, трябва да бъдат отчетени и скоростта, действията на водача, състоянието на гумите, техническото състояние на автомобила, натоварването, видимостта, метеорологичните условия и останалите факти по произшествието.

Затова наличието на дупка, неравност или замърсяване на настилката не доказва само по себе си причинна връзка с катастрофата.

Какво всъщност изследва автотехническият експерт

Основната задача на експерта е да изясни механизма на пътнотранспортното произшествие въз основа на събраните доказателства и специалните си знания.

В зависимост от конкретния случай автотехническата експертиза изследва: предварителното движение на участниците; движението на превозните средства преди възникването на опасността, съобразно момента, зададен от разследващия орган; начина, по който водачите са възприели опасността, и действията, предприети от тях за предотвратяване на ПТП; скоростите на движение в момента на удара и преди произшествието; мястото на удара, разбирано като местоположението на зоната на контактуващите повърхнини в момента на първоначалния контакт, фиксирано спрямо платното за движение; положението на превозните средства към същия момент; направленията и траекториите на движението им преди удара и последващото им движение; механизма и вида на удара; направлението на ударния импулс; обхвата, разположението, конфигурацията и дълбочината на деформациите; покривната площ между автомобилите; пълния спирачен път, наричан в съдебната практика и „опасна зона за спиране“; техническата възможност на водачите да предотвратят ПТП; наличието на технически неизправности по превозните средства и причинната им връзка с произшествието; както и относимите пътни и атмосферни условия, състоянието на пътната настилка, видимостта и геометрията на пътя.

Всеки от тези въпроси изисква изходни данни. Когато данните липсват, са неточни или взаимно си противоречат, експертът трябва да посочи ограниченията на изследването. Той няма право да запълва липсващите факти с предположения, представени като сигурни заключения.

Не всяка следа от гума е спирачна следа

Една от най-честите грешки в публичните коментари е всяка тъмна следа върху настилката да бъде наричана „спирачен път“. Следата върху пътя и спирачният път са различни понятия.

Трябва да се различават следите от спиране, следите от плъзгане на блокирало колело, следите от едновременно търкаляне и странично плъзгане, както и обикновените отпечатъци от търкалянето на гумите. Част от следите може да са оставени по време на удара или след него и сами по себе си не доказват аварийно спиране.

Значението им се определя според техния вид, посока, дължина, ширина и разположение спрямо пътя и автомобила. Те трябва да бъдат съпоставени с повредите по превозните средства, останалите следи и крайните им положения.

При автомобилите с антиблокираща спирачна система следите често са по-бледи и трудно различими. Липсата на ясно видима следа не доказва, че водачът не е задействал спирачната уредба.

Дължината на видимата следа също не е равна непременно на пълния спирачен път. Той включва разстоянието, изминато през времето за реакция на водача, задействането на спирачната уредба, нарастването на спирачното закъснение и същинското спиране на автомобила.

Който смесва тези понятия, не прави технически анализ на произшествието, а създава погрешна представа у аудиторията.

Коефициентът на сцепление не се определя по снимка

Друг предпочитан израз в телевизионните студиа е „коефициент на сцепление“. Често той се произнася така, сякаш представлява постоянна характеристика, която може да бъде определена само по вида на асфалта.

Коефициентът на сцепление между гумите и пътната настилка не е постоянна и универсална величина. Той зависи от скоростта на плъзгане на контактното петно, вида и състоянието на пътната настилка, нейната грапавост и влажност, наличието на вода, прах, масло, пясък или други замърсявания, износването и дълбочината на протектора, налягането в гумите, нормалната реакция на колелото, температурата и други фактори.

При движението на автомобила по крива се разглежда напречният коефициент на сцепление между гумите и пътната настилка. При изследване на спирачното движение значение имат надлъжният коефициент на сцепление, скоростта на плъзгане на контактното петно, спирачният момент и нормалните реакции в колелата. 

При математичния анализ на движението след удара могат да се използват приведени средни коефициенти на съпротивление. Те зависят не само от сцеплението, а и от действителното движение на автомобила, направлението на скоростта спрямо равнината на колелата, спирачните и съпротивителните моменти и ротацията на превозното средство. Поради това коефициентът на сцепление и приведените коефициенти на съпротивление не трябва да се отъждествяват механично.

Когато е възможно, спирачното закъснение и съответните параметри се определят експериментално. Ако провеждането на експеримент е невъзможно, коефициентът се приема по таблични данни за конкретния вид и състояние на настилката, като се отчитат характеристиките на гумите, техническото състояние на автомобила, метеорологичните и останалите пътни условия. Избраният параметър трябва да бъде обоснован в експертизата, а при възможното му отклонение следва да се извърши и оценка на грешката.

Мястото на удара не се посочва с пръст върху снимка

В съдебната автотехническа практика под място на удара обикновено се разбира местоположението на зоната на контактуващите повърхнини на превозните средства в момента на първоначалния контакт, фиксирано спрямо платното за движение.

Мястото на удара и взаимното положение на превозните средства към момента на първоначалния контакт се определят чрез комплексно изследване на спирачните следи преди удара; копките и следите от простъргване в пътната настилка; петната пръст; люспите боя; следите от джанти; следите от приплъзване на гумите по време на удара и след него; петната от стъкла; изхвръкналите или откъснатите части и предмети; деформациите на автомобилите; последващото им движение и свидетелските показания. Когато са налични, се анализират и годните за техническо изследване видеозаписи и други обективни данни.

Отделен предмет или парче пластмаса рядко е достатъчно самостоятелно доказателство. Местоположението му трябва да съответства на движението на автомобилите, момента на отделяне и началната скорост, с която е било изхвърлено.

Затова категоричното посочване на мястото на удара само по журналистически кадър е технически несъстоятелно.

Скоростта не се „познава“

Скоростта на автомобила преди удара може да бъде определена по различни методи в зависимост от наличните данни. Използват се следите от спиране и плъзгане, деформациите по превозните средства, преместването им след удара, видеозаписи, данни от електронни системи и тахографи, както и измерени разстояния и времеви интервали.

Всеки метод има определено приложение и своите ограничения. Когато данните не са достатъчни за установяване на точна стойност, може да бъде определена минимално доказуема скорост или обоснован интервал на скоростта.

В някои случаи скоростта преди удара не може да бъде надеждно определена. Тогава експертът е длъжен ясно да посочи това, вместо да представя предположение като доказан резултат.

Изказвания от типа „по пораженията се вижда, че е карал поне със…“ нямат стойност на експертно заключение, ако зад тях не стоят признат метод, достатъчно изходни данни и проверими изчисления. Само външният вид на автомобила след катастрофата не е достатъчен за достоверното определяне на скоростта.

Техническата възможност не е морална присъда

Въпросът дали водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието също често се тълкува неправилно.

Той не се решава според личната представа как би постъпил „добрият шофьор“ и не представлява правна оценка за вината на водача.

При изследването обикновено се отчитат моментът, в който е възникнала опасността, разстоянието до мястото на удара, скоростта на движение, времето за реакция на водача и възможността автомобилът да спре преди мястото на удара. Когато обстоятелствата го позволяват, може да се изследва и дали произшествието е било предотвратимо чрез друго своевременно действие.

Изводът трябва да се основава на установените по делото обстоятелства, измерванията и съответните изчисления. Ако част от необходимите данни липсват или са ненадеждни, това трябва изрично да бъде посочено.

След като установи техническите обстоятелства, вещото лице представя заключението си на разследващия орган или на съда. Правната преценка за вина принадлежи на компетентния орган, а не на експерта и още по-малко на участниците в телевизионен дебат.

Пътят може да има значение, но това трябва да бъде доказано

Пътните и атмосферните условия, състоянието на пътя и неговата геометрия могат да имат значение при изясняването на механизма и техническите причини за конкретното произшествие. В зависимост от случая се изследват: видът и състоянието на пътната настилка; сцеплението между гумите и настилката и възможното спирачно закъснение; надлъжният и напречният наклон; ширината на платното и пътните ленти; радиусът или радиусите на завоя; банкетите, разделителните острови и останалите крайпътни съоръжения; наличната далечина на видимост; пътните знаци, хоризонталната маркировка, пешеходните пътеки и светофарите; наличието на неравности, пукнатини, влага, заледяване, пясък, прах или други замърсявания; условията за отвеждане на водата, когато са относими към сцеплението и възможността за аквапланинг; както и местоположението и състоянието на предпазните огради и другите крайпътни съоръжения, когато имат отношение към произшествието.

Установяването на дефект, несъответствие или неблагоприятна характеристика на пътя само по себе си не доказва, че тя е причина за произшествието. Необходимо е чрез технически анализ да се установи дали и по какъв начин конкретното обстоятелство е повлияло върху движението, устойчивостта, управляемостта или спирачния процес на автомобила.

Пътят може да е бил в лошо състояние, без даденият дефект да е повлиял върху механизма на катастрофата. В друг случай един локален участък с намалено сцепление може да доведе до загуба на напречна устойчивост. Разликата се установява чрез факти и инженерно изследване.

Деформациите също не говорят сами

При удара между превозни средства настъпват деформации на контактуващите части и изменение на големината и направлението на скоростите на масовите им центрове. В зависимост от взаимното положение на автомобилите, покривната площ, направлението на ударния импулс и относителното движение на контактуващите повърхнини превозните средства могат да се завъртят, да се преместят съвместно за определен интервал или да се разделят и да продължат движението си по различни траектории. Според характера на относителното движение между контактуващите повърхнини ударът може да бъде блокиращ или приплъзващ.

При спиране възниква динамично преразпределение на нормалните реакции между предните и задните колела вследствие на инерционното натоварване и изменението на положението на каросерията спрямо пътната настилка. Увеличават се нормалните реакции в предните колела, а тези в задните намаляват. Това явление често популярно се описва като „преместване на масата напред“, но масата на автомобила не се премества в буквалния смисъл. Променя се разпределението на нормалните реакции и натоварванията между осите и колелата.

Формата и размерите на остатъчните деформации сами по себе си не са достатъчни за еднозначно определяне на скоростта на движение преди удара. При експертното изследване трябва да се отчетат масите и масовите инерционни моменти на превозните средства, конструктивните им характеристики, обхватът, разположението, конфигурацията и дълбочината на деформациите, коефициентите на коравина на деформираните зони, покривната площ между автомобилите, взаимното им положение в момента на първоначалния контакт, направлението и приложната точка на ударния импулс, движението и ротацията след удара, следите по пътната настилка и крайните положения на превозните средства. Избраният метод трябва да бъде съобразен с наличните обективни данни и с ограниченията на съответния механоматематичен модел.

И професионалните експерти могат да грешат

Защитата на професионалната компетентност не означава, че всяко експертно заключение е безпогрешно. Експертизите могат да съдържат неточни изходни данни, неподходящ модел, неправилно приложена методика, непълни изчисления или необосновани заключения.

Но професионалният отговор е повторна или допълнителна експертиза, участие на специалисти с необходимата квалификация и проверка на методиката и изчисленията.

Една експертиза се оборва с факти, измервания, изчисления и професионални аргументи. Не се оборва с по-силен глас, повече телевизионно време или обществен натиск.

Медиите също носят отговорност

Медиите имат право да задават остри въпроси. Но когато канят човек да коментира технически въпроси, са длъжни ясно да посочат неговата професионална квалификация.

Надписът „експерт по пътна безопасност“ не показва автоматично, че лицето е инженер, специалист по автотехническа експертиза или вещо лице. Пътната безопасност е широка област, която включва инженерство, право, медицина, образование, контрол и обществени политики.

Компетентността в една от тези области не предоставя компетентност във всички останали.

Особено опасно е, когато предположение на неспециалист се представя като равностойно на заключение, изготвено след оглед, измервания и изчисления. Така се създава обществена присъда преди фактите да са установени.

Време е да се възстанови уважението към знанието

Близките на загиналите имат право на истина. Обществото има право на прозрачност. Журналистите имат право да разследват. Гражданските организации имат право да контролират институциите.

Но никой няма право да представя личното си предположение като технически доказан факт.

Когато нямаш съответното образование и професионална подготовка, задавай въпроси. Изисквай документи. Настоявай за независима експертиза. Търси отговорност. Но не произнасяй инженерни заключения, които не можеш да обосновеш.

Автотехническата експертиза е професионална дейност с огромна отговорност. От нейните резултати могат да зависят човешки съдби, наказателни присъди, обезщетения и доверието в правосъдието.

Затова е време неспециалистите да спрат да определят скорости по снимки, да посочват места на удар по телевизионни кадри и да обявяват коефициенти на сцепление без измерване и техническа обосновка.

По автотехническите въпроси трябва да говорят подготвените специалисти. Останалите могат и трябва да задават въпроси, но не и да представят предположенията си като експертни заключения.

За онагледяване на сложността на автотехническата експертиза публикувам малка част от уравненията за движение на автомобила и неговите колела – нелинейна система от диференциални и алгебрични уравнения, решавана чрез числени методи.  Показаните уравнения са само малка част от математическия апарат на автотехническата експертиза. Общият модел на движението на автомобила и колелата представлява нелинейна система от девет диференциални и две алгебрични уравнения с единадесет неизвестни, която се решава чрез числени методи. Дори моделът на аварийното спиране включва система от пет диференциални и две алгебрични уравнения. Това ясно показва защо механизмът на едно ПТП не може да бъде установен по снимки и лични предположения, а изисква специализирани инженерни знания по автотехническа експертиза.

инж. Огнян Огнянов е магистър по „Автотехническа експертиза“ и редактор на учебника „Автотехническа експертиза“, том 1 „Динамика на автомобила“, с автори проф. д.т.н. инж. Станимир Карапетков и проф. д.т.н. инж. Николай Минчев, издаден през 2025 г.