Мария Качулева
В най-разпространената топонимна енциклопедия на света The Literal Translation Country Names (TLTCN) е записано,че името България означава „ страната на многото племена“. Може и така да е от етносна гледна точка и дори определението да бъде подкрепено с конкретни факти, но то не дава основание да смятаме, че е точно и обосновано.
Защо нашата родина се нарича България? Какъв е произходът на името й? И какво точно означава? Все въпроси, отговорите на които трябва да търсим компактно и сравнително от историческа, лингвистична и антропологическа гледна точка.
Да се опитаме да го направим сега!
Според най-разпространената научнопопулярна теория името наложили прабългарите над славяните населявали Балканския полуостров, когато през 681 г. хан Аспарух разтурил племенните им съюзи и ги обединил административно в една държава. Но и този факт не обяснява произхода на името „българи“. Трудно е да се даде категоричен и обоснован отговор, въпреки многобройните хипотези на историци, лингвисти и дори антрополози.
Най-популярното тълкувание е наложено от Английски етимологичен речник, където срещу “българи” е написано: „думата идва от името на река Волга, където се предполага, че са живели древните българи“. Такова е предположението и на проф. Иван Шишманов (1862-1928),който до края на живота си поддържа хипотезата, че именно след заселването на българите начело с хан Котраг, през 600 г. е основана държавата Велика България по средното течение на река Итил старото име на Волга. По онова време наричана Волг и погрешно произнасяна от някои западноевропейски пътешественици като Болг.В този смисъл бяха обучавани в училищата няколко поколения българи. Признавам, че и аз съм приемала през по-голямата част от живота си това обяснение за „чиста монета“, защото….
Много преди да се появят монголите и хуните по поречието на река Волга, евразийската степ се владее от прабългарите, чиято държава започвала от Азовско море и достигала до Черно .Днес тези земи са част от Украйна и Русия. Според най-ранния европейски източник „Анонимен римски хронограф“ от неизвестен летописец, в който се споменава за българите още през 354 г., пише, че „те населявали земите около Каспийско, Азовско и Черно море, стигайки на юг до предпланините на Кавказ“. Прабългарите вероятно са били изключителни специалисти в строежа на фортификационни съоръжения. На много места, там където са успели да стъпят воините им, се откриват части от масивни каменни крепости. А реконгносцировката на Аспарух при строежа на военния лагер в делтата на река Дунав известен под името „онгъл“ и изграждането на пограничния вал „Еркесия“ от Тервел са забележителни образци на строителни умения.
Под легендарното управление на хан Кубрат от рода Дуло, Прабългарската империя в ония времена обхваща голяма част от Черноморското крайбрежие. След смъртта на Кубрат петимата му синове решават да тръгнат по свой път и поемат в различни посоки, та всеки да създаде своя собствена държава. Най-успешни в това отношение са опитите на Аспарух, който основава днешна България, и на по-големия му брат Котраг, който се заселва с хората си на брега на река Волг. Там построяват великия град Болгар, един истински евразийски метрополис и център на тайнствена цивилизация, която някога е доминирала в Източна Европа. До средата на VI век степните области в днешна Русия са част от Аварския каганат (да не се бърка с Хазарския каганат-бел.авт.), а тези в Сибир – на Тюркския каганат. През VII век той постепенно се разпада и от неговите остатъци и тези на прабългарите тръгнали с Котраг, по същото време създават Велика България по средното течение на Волга. Най-големият от петте братя – Батбаян,наричан още и Безмер, превзема Хазарския каганат и с друга част от остатъците на Велика България установява границите на Волжска България. Кубер, четвъртият син, тръгва на запад и се заселва в земите на днешната Северна Македония. Петият от братята – Алцек, намира убежище в днешна Италия и дори прави опит да обедини отделните княжества там.
Според някои съвременни лингвисти наименованието на държавата ни произлиза от алтайския глагол „булгамак” със значение смесвам, разбърквам, т.е. подсказва, че прабългарският народ е генетично нееднороден, а смесен-„булгар“. Според друга теза „българи“ идва от съединението (контракцията) на две тюркски думи – „бул” – пет и „угри” .Буквално преведено „петима угри“, т.е. петимата синове на хан Кубрат от рода Дуло, което е една доста примамлива хипотеза. Но, ако древните българи са били тюрки, щяха да се наричат „булгари”. А те се наричат „бЪлгари”. Наличието на ударение върху “ъ” е фонетично явление, напълно чуждо на тюркските езици.
Има една доста голяма група изследователи на индоевропейските езици според които думата „българи” произхожда от корена „болг/балг” и наставката „ар”. С производната дума „арии” били наричани хората от бялата раса, а също и благородниците. Тюрките обаче са монголоиди. Следователно ,тези „хора от бялата раса“ „ болг-ар /балг- ар“ -ите нямат нищо общо с тях. Самата дума „болг/балг” има две значения. Едното е „високопланинци”. В дадения случай етнонимът „българи” се тълкува като „хора от бялата раса от високите планини”. А второто значение на думата „болг/балг” е титла на водач на хората от тези високи планини, вероятно Памир. В онази част на света, за която сме свикнали да казваме, че е Велика България, и до днес съществуват много градове и села с имена производни от корена „болг/балг“ и наставката „ар“, като Болгар, Биляр, Балх и др.
Руските историци Генадий Мехлеев и Сергей Токарев смятат, че наименованието произлиза от монголското „булгачин” производна дума от „булга” – самур (вид животно с ценна кожа бел.авт.) и „чин” – наставка за професия. Тази теория би била доста приемлива, ако древните българи бяха монголски номади. Но те са европеиди и в тяхната митология не се срещат следи от легенди за тотемен произход на самура (на бълг. ез. белка). По скоро има следи за преклонение към коня. Все още приемаме, че първото българско знаме е била конската опашка без да имаме категорични доказателства за това, а само предположения. Може би прабългарите са изпитвали наистина уважение към коня, а не към някое друго опашато животинче. В изследванията на двамата руски учени се търси връзка и между думата „българи” и името на бурятското племе „булагати”, живяло в Сибир край езерото Байкал. Под влияние на техните констатации, повече от век български художници рисуват картини, в които хан Аспарух има загатнат монголоиден профил, дръпнати очи и смолисто черна права коса. В светлината на най-новите изследвания тази вероятност става все по-нищожна.
Преди около 30 години се появи и още една хипотеза,която разклати сериозно устоите на казаното от Мехлеев и Токарев. Според нея произходът на наименованието „българи“ идва от алански език, от думата „бългаерон” и означава „хора, които живеят в покрайнините на планина“,т.е. „загорци“, от където се появява рускоезичното „гора“, или „планина“. Излязоха на бял свят факти, че аланите и прабългарите са били генетично сродни народи, които правят тази хипотеза много вероятна. Думата „бългаерон” (планинци, загорци) най-вероятно отразява част от семантиката на етнонима българи. Тя се появява официално между 11-ти и 14-ти век в лексиката на Дунавска България. Но всъщност от думата „загорци“ има следи още около 721 г., когато областта, където днес се намира Ямбол, подарена от Юстиниян ІІ Ринотмет на хан Тервел, е наричана „Загоре“ от византийците. Тя съществува в топонимията на България до днес: Стара Загора, Нова Загора, селата Загорци и Загоре и т.н.
Възможно е името „българи” да произлиза от източноирански топоним. Древният град Балх – столица на едноименната област, навява такива предположения. На санскрит името на града звучи като „Бахлика“,но по-често се произнасят „Балхара“.Името от векове принадлежи на известна царска династия в Северна Индия. В тази теория, семантиката на етнонима „българи” насочва към памирската дума „бала” – висок, велик, главен. Но не е известно от лингвистична гледна точка как, кога точно и защо се променя на „балхара“.В наши дни е и доста популярна индийска фамилия.
„Ние сме арийци и доказателство за това е нашето народностно име Болгари“ преди два века публично заявява Г.С.Раковски в свои публицистични материали, но това негово твърдение по-скоро е посрещнато с недоверие и присмех. Привържениците на хипотезата за арийския произход на българите смятат, че името идва от древнонемския глагол „balgen“ – сражавам се или „bаlger“ – войнствен, недружелюбен. Предполагат също, че окултните занимания на Адолф Хитлер са му „разкрили“ тази тайна и именно поради тази причина, а не заради потеклото на българския цар, нацистите не са позволили репресии България, се отнасяли към нея като към съюзник през Втората световна война. В България няма фашизъм както в Италия и Унгария. И наистина, ако се върнем към историческите факти, ще установим, че не сме пострадали от нацизма и фашизоидни елементи както останалите балкански държави, съспани икономически и административно. Дори и към акцията по спасяването на българските етинически евреи нацистите се отнасят сравнително незаинтересовано и не предприемат репресии срещу нас.
Да, и до днес няма единно научно обяснение за произхода на думата „българи“ и производната й „България” . Но поне учените са категорични и единни в становището си, че още през 681 г. всички известни автори в Европа вече ни наричат с това име. От тогава, а и до днес, България си остава най-старата държава в Европа, която никога не е променяла името си и повече от 13 века се слави с победи, език и култура, за които другите европейски държави не биха могли дори и да мечтаят. Тя се оказва и първата в Европа официално признавана от европейските владетели на два пъти. През 635 г. от Византия посредством съюза на Ираклий и Кубрат от рода Дуло и през 681 г. от Константин ІV.
Между 717 и 718 г. България се изправя срещу най-мощната по онова време армия-арабската, покорила огромни територии в Африка, Азия и Иберия почти без загуби в жива сила. Българите са първите, които нанасят три последователни поражения на арабите .С подобно постижение не може да се похвали нито един друг народ в света водил сражения с Умаядския халифат.
По времето на Второто Българско Царство Йоан Асен ІІ е единственият европейски владетел, който в рамките на по-малко от едно десетилетие, побеждава войски от три различни национални армейски „модела“. Йоан Асен II заедно с брат си Александър водят три тежки битки.Срещу устроената по „западен“ образец унгарска армия, срещу армията на Теодор Комнин, която представлява византийската военна традиция и нахлуващите през 1240 г. в Европа отряди на монголите. Печелят ги безапелационно и древните хронописци дълго и подробно описват техния успех. Без да има дълъг опит и традиция в морските сражения, Флотът на Добруджанското деспотство печели войната с Генуа и напълно съсипва нейната черноморска Армада. А тя е третата морска сила в Европа през 70-те години на XIV век .С победа над Генуа до тогава можели да се похвалят само две държави – Арагон (Испания) и Венеция (Италия).И двете исторически погледнато повече от пет века са били безспорен властелин на морските басейни.
Българският език е първият език в историята заради който е нарушена т.нар. Триезична догма на Светата Христова Католическа Апостолическа Църква според която само гръцки, латински и иврит са свещени и единствено на тях може да се извършва богослужебния ритуал в християнските черкви и юдейската синагога. С въвежданото на българския език като богослужебен, в съществуващата до тогава догма се създава прецедент, на базата на който отделните християнски общности още през ІХ век започват да извършват богослужение на майчин език, а не на установените по канон.
България е и първата европейска държава, която разбива установената схема на Западна (Римска) и Източна (Византийска) империя в Средновековната политическа система. С признаването на Петър I за цар (император) на България през 927 г.,на картата на Европа българите създават трета имперска традиция.
Често се говори, че разпокъсаните ни земи били се превърнали в лесна плячка за османските нашественици и именно поради това поробили българите. Истината е друга. След 1340 г., когато набезите на селджуските турци на Балканите стават постоянни, българските земи, било на местно или на държавно ниво, започват да им оказват изключително сериозна съпротива. И тя продължава до 1421 г.Тези 80 години непрестанни битки с нашествениците превръщат българите в народ готов да умре за свободата си. Техните опити да се противопоставят на Османската империя са били надминати само от унгарците, които се сражават със нашествениците повече от 130 години, а след това и още 150 години като погранично население в Хабсбургската монархия. В това отношение те продължават традицията на българите, които не допуснали навлизането на исляма до Виена. Но все пак не могат да се сравняват с българите,които единствени в Европа са пазили своята държавна традиция, бит, език и култура 13 века, седем от които под робство.
На територията на България е открита най-древната цивилизация в света. Най-ранните свидетелства за присъствие на хомо сапиенс по земите на днешна България датират от преди около 46 хиляди години. Към петото хилядолетие преди н.е. в Североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. Варненското златно съкровище е най-старото в света и датира от около 4 500 години преди Христа .
България е безпрецедентен случай в европейската а и в световната история. Макар за около 700 години от 1350-те през които съществува, тя не е свободна и суверенна държава, нашият национален дух и традиции остават силни. Няма друг народ в света лишаван от своя суверенитет за толкова дълго време колкото нашият да е успял да възстанови своята държавност.
Българите са единственият християнски народ в Османската империя, получил самостоятелен национален статут – „милет“,с признаването на Българската Екзархия и проведения плебисцит за нейното разширение. Въпреки активната анти-българска политика на гръцката държава, Цариградската патриаршия и Русия, българите извоюват най-голямата религиозна, културна и политическа победа в една държавна история, напълно самостоятелно и без да водят въоръжена борба. За разлика от унгарците, които наистина се борят успешно срещу Австро-Унгарския държавен съюз, но побеждават не без чужда помощ. Може би защото прабългарският етносен ген при унгарците не се оказал достатъчно жизнен за разлика от този наследен от българите.
Българският народ заема своето достойно място и в своите три освободителни войни и Съединението с участието на повече от 50,000 българи, ангажирани активно в хода на военните действия като преводачи, снабдители, разузнавачи и доброволци. Българският народ успява да застане на равни нога със своите съседи Румъния и Сърбия, които имат свои самостоятелни армии и са подпомагани активно от Русия. Около 15 000 български опълченци дават живота си в две поредни Руско-турски войни, колкото е и броят на убитите руски войници в тях.
Идеята че България е най-старата държава в Европа не идва от български, а от западноевропейски историци. През 1975 г. именитият английски специалист по средновековна история Робърт Браунинг в своята фундаментална книга „България и Византия, сравнителни паралели“ пише обосновано, че в многовековния политически и военен двубой между тези две държави са се откроили две напълно различни концепции за уредбата на държавата и обществото. Според неговото мнение България е тази, която предлага на света по-доброто решение и европейските политици много внимателно трябва да изучават примера на България, която след 632 година създава една изключително завършена във всяко едно отношение унитарна държава. За съжаление, смята Робърт Браунинг, тя загива през 1018 г. и това е потвърждение, което западните политически наблюдатели посочват като аргумент, че националните държави нямат място на територията на Европа. Но пропускат удобно Възкресението на същата тази унитарна държава България през 1185 г., бурният й разцвет и превръщането и в регионална сила успяла да „накара заподноевропейската политическа мисъл много сериозно и продължително да се замисля по въпроса“ и да започне след Великата френска буржоазна революция дори да подкрепя изграждане на национални държави. Но светът смята Франция за еталон в това отношение и до сега докато за българския принос никой не отваря дума.
И тук е моментът да си припомним, че на церемонията по тържественото откриване на българското председателство на ЕС, Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза нещо, което доста постресна и Брюксел, и Вашингтон, и Москва, и Берлин, и Париж, но зарадва неимоверно много българите с изказването си, че „България е най-старата държава в Европа и че нейната армия не е загубила в битка нито едно свое бойно знаме.“
Необходимо ли беше Доналд Туск да ни припомня тези факти ?При това, убедена съм,без някой да го е искал от него!
Да! За нас беше важно и коректно от страна на Доналд Туск това да бъде припомнено като се има предвид, че България е първата национална държава в Европа, по чийто път, много по-късно, чак през ХV век, тръгват всички други европейски държави към Ренесанса и след още два века към Просвещението.
Проблемът тук не е в това дали Доналд Туск е казал истината или дали е трябвало въобще да я споменава на такъв важен форум, като атакува косвено необходимостта от съществуването на огромната и много тежка за управление структура като Европейския Съюз. Проблемът е в това, че от 35 години в България се упражняват да ни ръководят хора, които страдат от тежка форма на национална малоценност и не търпят такива факти да бъдат оповестявани. Фундаменталните исторически истини, които Доналд Туск изрече, отново бяха „заметени под килима“ и се върнахме към псевдопатриотизма, който днес размахват политиците ни. За много от тях „българин да се наричаш“ отдавна изобщо не е „първа радост“ . Вече са „европейци“ и изповядват „европейски ценности“. Няма нищо лошо в това. Все пак в основата им е българската ценностна система, онези, които най-старата цивилизация в света – българската – изповядва повече от 13 века.
А било е време, когато нашите предци са носели в сърцето си българския дух и спомена за своята родина независимо къде ги е захвърляла капризната Фортуна и през какви неволи е преминавал животът им. Наскоро попаднах на любопитни факти, които потвърждават това.
Чували ли сте за река, която носи името на България? А за планина? Много вероятно да не сте. Както и аз не знаех.
„Рио Булгария“ е река в Северен Хондурас, която е близо до град Ла Сейба. Извира от склоновете на планината „Грасиас а Диос“ в Националния парк „Пико Бонито“. Тя е единствената река в света, която носи името на нашата държава. Наречена е така от група български емигранти заселници от началото на ХХ век в Хондурас. Те откриват река, неотбелязана до тогава на нито една карта. В по-голямата част от течението си „Рио Булгария“ е заобиколена от труднопроходима джунгла, а нейното поречие и до днес не е добре проучено.
Каква е историята на нейното име?
През 1928 г. в град Ла Сейба пристига първият български емигрант – Борис Петров, който напуснал родния си Белоградчишки край и след много перипетии се озовал в Централна Америка. Преселникът си направил бананова плантация близо до пълноводна река на която попаднал случайно. Скоро около неговата земя се появяват и сградите на още 130 български плантатори. Кой знае защо, а може би поради пресечения и силно наклонен терен, заселниците решили да я кръстят на своята родина и започнали да култивират земята около нея. Нашенците били толкова предприемчиви, че скоро построили и жп линия. Техните потомци днес наброяват между 7 500 и 10 000 души. Всички те носят български фамилии и са добре представени в обществото като учители и свещеници, други работят във важни държавни институции като Секретариата за външни работи на Хондурас, а трети са успешни бизнесмени.
От 15 века в Италия името България трайно е свързано с топонимията на тази държава. Прабългарите се заселват в региона Молизе – в тогавашните околии Селино, Изериня и Бояно с име производно от Бат-Баян или Безмер,най-големия син на Кубрат от рода Дуло, според „Именик на българските канове“.Село Булгарограссо край езерото Комо не е красиво, заради застроената „до невъзможност” област. Селата там са „едно върху друго“, не е останала никаква природа. Старите сгради са били съборени и на тяхно място са построени нови модерни и скъпоструващи вили. Там следите на прабългарите отдавна са заличени и неговите 3000 жители днес дори нямат спомен за произхода на селището. Тук са заснета части от първи и втори епизод на „Междузвездни войни” на Джордж Лукас, а до един обикновен дувар на 28 април 1945 г. е разстрелян Бенито Мусолини. Това е и мястото, което „Хъфингтън Пост” обяви за „най-красивото езеро в света”. Според Теофан Изповедник след разпадането на Велика България една част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на кан Кубрат – Алцек, се заселват в областта Беневентум (Южна Италия) и той получава титлата на кралски чиновник – гасталд,но бил наричан от населението rex-bulgari, в превод „Български крал“ или „крал на България“България. Свидетелство за това, че българите са важна част от населението на Апанините носят имената на някои градове в съвременната Италия. Например: Bolgher (Тренто); Bulgarograsso (Комо); Bolgare (Бергамо); Булгарно (Чезена); Bolgheri (Ливорно), Тера Булгарорум (край Римини), Монпге Булгаро….Прабългари се наричат и до днес заселилите се там през ІV век жители на красивото градче Celle di Bulgheria (Челе ди Булгерия) разположено в подножието на малък планински масив с име Монте Булгария в провинция Салерно, Южна Италия. Неговото име буквално преведено означава „Българските килии“ и вероятно идва от асоциацията с манастира основан там от български монаси в началото на V-и век. Жителите на Челе ди Булгария се гордеят с произхода си и много от тях са превърнали спомена за него във фамилно име – Булгарини, Булгарели, Булгаручи.От това градче е и фамилията на един от крупните производители на скъпоструващи парфюми „Булгари“ известни в цял свят . На 8 юни 2016 г. в Челе ди Булгериа е открит паметник хан Алцек, а българското знаме се развява наравно с италианското.
Едно от най-мащабните проучвания по темата за Алцек и българите в Италия, за което у нас не се споменава изобщо, е направено от д-р Винченцо Д’Амико през 1942 година. Разбира се, това изследване не може да бъде смятано за напълно достоверно и истинно. Самият автор казва, че липсата на по-задълбочени предишни трудове и изобщо на отсъствието на интерес по тази тема дори и от българските му колеги, са затруднили неговата работа. Той е учуден от факта, че никой преди него не е обърнал внимание на ролята на българските заселници за оформянето на съвременната италианска нация, за демографския ефект и за приноса им в селското стопанство. И ето какво казва по нататък Винченцо Д’Амико за приноса на българите:
„В асимилаторския водовъртеж те (българите) се отплащат с многообразното ново въздигнато достойнство, с отдаването на нова девствена и дива кръв, на физическия динамизъм и бойния дух, които те преливат в благородните, но изтощени артерии и вени на западащия унил италиец от ранното средновековие, като по този начин съживиха старата добродетел на римската универсалност”.
Разбира се, българска етническа следа е оставена на още много места по света, но никъде другаде освен в Италия,Унгария и Баския (Пиринейски полуостров) тя не е толкова стара, компактна и основополагаща държавността. Констатацията направена от д-р Винченцо Д’Амико определено дава основание на България да се гордее със своя етнически произход и с факта, че повече от 15 века Европа носи гените на българите от рода Дуло.
You must be logged in to post a comment.