151 години от гибелта на Васил Левски

Прости ни, Дяконе!

Дяконе, прости ни, че преди 152 години допуснахме да бъдеш заловен… Дали това се случи в Къкринското ханче или можеше да се случи в някой от поробените български градове в Отоманската империя, които ти обикаляше, има ли значение… То просто се случи – на 27 декември 1872 година. И ето, след век и половина ние още не знаем кой именно те предаде на турската полиция. Предполагаме, че предателят е бил твой съмишленик, но не знаем кой е той. Това също няма значение. По-страшно и жалко е, че някой от Нас те предаде. А още по-страшно е, че всъщност твоето залавяне не е резултат от еднократно предателство, а е резултат от цяла верига от предателства по време на издирването ти от турската полиция…

Ние никога няма да научим също така какво си мислил ти, когато те возиха с волска кола в ония мразовити зимни дни (съпровождан от 200 турски заптиета) от Търново в София, където те предадоха на Софийската извънредна следствена комисия. Може би си очаквал някой от Нас да събере чета и да те освободи по пътя? Не! Тези неща, Дяконе, са много опасни и нямаше как някой да събере чета, за да разбие турските заптиета и да те освободи. Опасни неща са тези, Дяконе, а ние, както го е казал твоят приятел Христо Ботев, сме „патриоти“, но в кръчмата… Там, въоръжени с кураж под въздействието на виното, сме готови да дадем душа за освобождението на отечеството, „…но не свойта душа, братя, а душата на народа…“

Прости ни, Дяконе, че никой от нашите влиятелни хора от онова време не се застъпи за теб! А можеше. Можеше, защото след Арабаконашкия обир Турската империя не искаше да политизира този процес, за да не се компрометира пред Европа. Можеше, защото ти беше против Димитър Общи и страшно не искаше да те обявят за престъпник заедно с него или нещо подобно…

Прости ни, Дяконе, че никой от Нас българите не дойде в последния ти час под твоето славно и страшно бесило, за да се сбогува с теб. Ти си отиде страшно самотен и страшно обиден, Дяконе, защото именно заради Нас обикаляше империята, посветен на своята революционерска мисия.

Прости ни, Дяконе, че ние още не знаем къде е твоят гроб, кои са твоите кости, къде са заровени те… И, не на последно място, Дяконе, прости ни, че толкова показно и просташки обичаме да кичим кабинетите си с твоя портрет… А някои от Нас дори не знаят кога си роден и къде си обесен…

Прости ни и за това, Дяконе, че допуснахме хищници да разпокъсат и предадат републиката ни, за която ти даде живота си… В този смисъл ние продължаваме да те предаваме век и половина след онова славно и страшно бесило! За което…

Прости ни, Дяконе!

***

…Днес има десетки лъжеродолюбци, които нито са чели, нито помнят уроците на Васил Левски, нито ги е еня за тях, но имат безсрамието да „кичат“ своите стаи с неговия портрет. Ние не знаем колко от тях поради какви причини са в политиката и какво е тяхното минало. И пристъпваме уважително в кабинетите им, ако ни се наложи да отидем там, но не заради тях, а пред светлата памет на Апостола… Някои от тях, които по недоразумение на историята са се промушили към високите етажи на държавността, дори имат наглостта да „цитират“ Васил Левски с думи, които той никога не е изричал. Например, че бил казал, че… „този който ни освободи от турско иго, той пръв ще ни пороби след това“ (перефразирам, б.м.), имайки предвид Русия.

Преди години Общобългарският комитет „Васил Левски“ остро реагира срещу такива думи и посочи, че никъде в архивите за Левски не са намерени подобни негови изявления… Комитетът определи изказването на тогавашния държавен глава като оскверняване паметта на Дякона и поиска извинение, но извинение не последва…

Левски, по собствените му думи, се бе обещал на отечеството жертва да стане за неговата Свобода и изпълни обещанието си. Той се превърна в „национален герой“ и в „национален мъченик“…

На днешния ден ние трябва да се преклоним с надежда пред неговата памет… Той никога не би поискал това от нас, той просто искаше живот изпълнен със свобода за всички…