По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Ямбол подготвя поредица от публикации под форма на интервюта. Първата ни рубрика е със заглавие: “Питай колегите-архивисти”. Днес публикуваме първото интервю с доайена на Държавен архив Ямбол – Мари Агопян, която работи в ямболския архив 39 години.
Наш медиен партньор е новинарския сайт “Ямбол прес”.
–Как бихте се представили пред абсолютно непозната аудитория? (Представете се в едно изречение)
-Аз съм Мари Агопян от Ямбол.
Завърших история във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Работих в продължение на 39 години в Държавен архив – Ямбол като заемах длъжности от архивист до началник отдел. Имам десетки публикации в местния печат за исторически събития в Ямболски регион, доклади на научни конференции в Ямбол и страната. Изготвила съм над 10 каталога и сборници на документи по различна историческа тематика, участвала съм в изготвянето на редица документални изложби. Комплектувала съм и обработила над 10 лични фонда.
Удостоена съм от Общински съвет – Ямбол с почетен знак „Златен герб“ през 2003 г. и грамота от Съюза на учените в България за дългогодишно активно членство в СУБ – Ямбол и принос в развитието и утвърждаването на организацията (2009 г.). Заедно със служебните задължения съвместявах и пътувания до Европа, Азия, Северна Америка и Австралия.
–Кога разбрахте, че истинското Ви призвание е да бъдете архивист? Лесно ли взехте това решение?
-След натрупване на достатъчни теоретични знания и практически умения по архивистика се убедих, че това ще бъде професионалният ми път, а и докосването до оригинални документи за исторически събития си е истинско предизвикателство.
–Коя история от дългогодишния ви професионален опит, искате да разкажете с цялото си сърце и душа?
-През тези години най-необичайния начин за комплектуване на личен фонд беше издирването на документи от огромен куп хартия във СП „Вторични суровини“ поради неразбирателство на наследниците, но всичко приключи успешно и документите са спасени за поколенията след нас.
–Какъв житейски урок научихте през дългогодишната си работа в архива?
-Житейският опит е да обичаш работата си, да имаш търпението да изследваш много документи, за да докажеш темата, по която работиш и да споделяш интересните документи, до които си се докоснал.
–Ако днес трябваше да започнете отначало, бихте ли избрали отново професията на архивиста?
-Да, не виждам с какво друго бих заменила тръпката да се докосваш до документи с многогодишна давност и да ги направиш достояние на днешното поколение.
–Хипотетично да предположим, че има възможност отново да работите в сферата на архивното дело. Как мислите, бихте ли се справили с това предизвикателство днес, когато пишещата машина е заменена с компютър, когато се върви в посока дигитализация на документите, е-архивиране и т.н.?
-Всъщност ние бяхме поколението, което от пишещата машина преминахме на компютри, положихме началото на дигитализация на документите. Мисля, че и сега колегите-архивисти ще се справят с предизвикателствата пред тях, щом са приели професията си с любов.
–Как виждате българските архиви след 10, 20 и повече години? Как виждате Държавен архив – Ямбол 62 години след началото?
-След години предполагам, че масово ще бъдат дигитализирани приеманите за съхранение документи, ще се комплектуват е-документи, което ще улесни изготвянето на тематични и други справочници, изготвянето на документални изложби и др. Държавен архив – Ямбол през този период се изгради като институция на територията на Ямболски регион, съхраняваща ценните документи на институциите, видните личности с принос в областта на дейност, колекция от документални филми и снимков материал и др.
–Какво е вашето послание към днешните архивисти?
-Посланието ми е едно- да прегърнат с желание и професионален плам всяко ново предизвикателство в професията АРХИВИСТ.
You must be logged in to post a comment.