142г. от Освобождението на Ямбол от османско владичество

Христина Женкова – Регионален исторически музей

При обявяването на Руско – турската война Освободителна война 1877-78г. Ямбол се оказва в дълбокия тил на турската армия и по тази причина в него не се строят укрепления. Градът е  стратегическа, тилова база на турските войски. Джамията и Безистена са превърнати във военни складове за оръжие и боеприпаси.

След първото преминаване на Балкана от страна на руската армия и освобождението на Стара Загора / м. юли 1877г./ ямболци се мобилизират и създават доброволчески отряд от около 120 души , който има  задача да защитава българското население от набезите на турци и черкези. Отрядът се ръководи от Ставри Дражев и Илия Хаджигеоргачиев.

Настъплението на армията на Сюлейман паша и отстъплението на русите зад Балкана, дава възможност на избягалото турско население да се завърве в Ямбол. Обстановката се променя. Оръжието е прибрано, голяма част от членовете на отряда са арестувани и изпратени на заточение в Одрин.

След падането на Плевен на 10.12.1877г. и победите на руснаците при Шипка и Шейново пътят на руската обединена армия по долината на реките Тунджа и Марица е напълно открит. Обхванати от паника турци, цигани и евреи в продължение на три дни напускат Ямбол в посока Одрин и Лозенград. В следващите два месеца през града започват да преминават колоните на оттеглящите се от Северна България турски войски. Предчувствайки назряващата военна катастрофа турското командване решава да унищожи намиращите се в града военнискладове с боеприпаси и храни – 12 януари 1878г.

В такава обстановка Ямбол и неговите жители преживяват последните пет  дни на робството наречени по-късно от тях петте дни на ужаса”.

Те започват на 13.01. 1878г., когато премръзнали войници от турските колони унищожават градините и лозята до дн. хълм Боровец.

 На следващия ден – 14 януари са изгорени църквата “Св. Георги” и сградата на гарата.

На 15 януари се разграбват българските дюкяни, работилници и къщи. Българската част на града – Каргон, е почти изцяло унищожена.

Останалото живо българско население търси спасение в Ормана, на Зайчи връх и в домовете на някои богати турци. Унищожени са българската и еврейската махала в централната част на града.

 На 16 януари през Ямбол преминава последната 10- хилядна турска колона.
На този ден русите завземат Нова Загора и освобождават Сливен. По посока към Ямбол откъм Казанлък се насочва лявата колона на южния отряд  на ген. Святополк Мирски, а в посока между Ямбол и Одрин се врязва колоната на ген. Скобелев – младши.

На 17. 01. 1878г., сутринта ямболци съобщават в Нова Загора, че града е опразнен от редовната турска войска. Към града е насочен 23-ти донско – казашки полк, който около 17 часа влиза в града.

Точния брой на загиналите в тези събития не е известен. По непълни данни в града и околията са убити и избесени 345 души, изгорени или разрушени 965 къщи и 10 църкви.

         За  оцелелите  ямболци започна живот в условията на Временото руско управление.