129 години от рождението на Жорж Папазов

„Роден съм в Ямбол на 2 февруарий 1894 г.
Художествената си кариера започнах в Германия през 1915 г. Оттогава насетне живея с моите бои, чрез които изказвам и оформям човешката си съдба… Живописта е най-чистата духовна проява – най-тайнственият човешки блян. Щастлив е, който може да работи. Никое друго благо не може да замени радостта, която дава огънът, който запалва човека да твори…“
 
Жорж Папазов до Никола Балабанов, литературен историк и критик
 
Композиция, м. б., платно, 27 х 46 см
Притежание на ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол
 

Роден е на 2 февруари 1894 г. в Ямбол. Семейството е със строг патриархален морал и Георги го спазва, но същевременно се впуска в битки навън, тъй като (според по-късните си признания) бил едновременно и саможив, и свенлив, и див – с буйна кръв и необуздан характер. През 1912 г., незавършил още гимназия, се записва доброволец в Балканската война. След фронта, през лятото на 1913 г., семейството решава да го изпрати да учи в Европа, тъй като не проявява никакъв интерес към сделките и търговията на братята си, разсеян е и мечтателен. Те искат той „да стане човек и да прослави семейството“. 

Пристига в Прага, без да има дори гимназиална диплома, и с късмет и помощта на приятел успява да се сдобие с такава и да се запише в Инженерно-техническото училище. Започва да учи за паркостроител и строител на вили. Увлича се по рисуване и чертане, но „в моята родина не бях чувал да се говори нито за рисуване, нито за живопис като занимания с практическа стойност. В Прага той за пръв път се среща с изкуството. Посещава музеи, галерии, музикални събития и, както по-късно пише, в душата му избликва синкретичната връзка между музика и живопис, между тонове и багри, която става естетическо откровение за него. Една чешка девойка – Марта, му помага да навлезе в този нов свят, води го по културни събития, снабдява го с книги, доставя му репродукции на велики художници. „Тя знаеше, че тези репродукции бяха за мен искри от магически огън, прозорци, през които виждах по-далеч. Разнообразието на образите, техният характер и произход, езикът, на който говореха, раздвижваше душата ми до последните ѝ фибри“. Започва да рисува: „Ръцете ми, водени от страстта за рисуване, изпълняваха слепешката онова, което създавах в мечтите си“.

През 1914 г. отива за малко в Германия и във Виена, където взима някои уроци по живопис. През 1915 г. е повикан като войник в България, но като студент по строителство не е пратен на фронта, а да строи жилищни бараки към германския цепелинов хангар край Ямбол. После е освободен да довърши образованието си. Връща се в Прага, където преживява голям удар – смъртта на любимата Марта. До 1920 г. снове между Германия, Прага, България. Взима уроци по рисуване. От 1916 г. са запазени два-три отлични реалистични акварела и гвашови пейзажи от Чехия. През 1918 г. е в Мюнхен – един от главните центрове на абстракционизма, взима уроци при Ханс Хофман, бъдещия създател на лиричния абстракционизъм в САЩ. Силно привлечен е от модернизма, дистанцирането от натурализма, освобождаването на формата отвъд физическите граници. Това е етап на осъзнаване на подтика към изразяване на собствени душевни състочния. През 1919 г. идва за кратко в България и в София (в Тръпковата галерия) урежда първата си самостоятелна изложба – гвашове и рисунки. Няма сведения за реакцията на публиката, вероятно е имало недоумение, а Гео Милев дава отзив за незрялост и любителска непохватност.

През 1920 г. в Германия се оженва за Беатриче Палазова, българска студентка по немска филология, която има едногодишен син, Петър, от първия си брак. През 1926 г. се ражда дъщеря им Мириям.

От 1921 г. живее в Берлин, където по това време си дават среща немският експресионизъм, руският конструктивизъм, абстракционизмът и дадаизмът. В този период се оформя неговата концепция за живописта. През 1923 г. негова картина е одобрена за участие в голямата Берлинска художествена изложба, където е изложена в залата на прогресивната „Ноемврийска група“ и е откупена от колекционер. Тази и други откупки го окуражават за поетия път. Същевременно показва и деловите си качества – в периода на германската инфлация става активен доставчик на книжарски стоки за България чрез братята си в Ямбол, от което забогатява. Поставя началото на колекцията си с покупка на картина от Дега – „Гръб на къпеща се жена“, която му служи като еталон за голямото изкуство. В по-късен етап от живота си се изявява и като търговец на картини.

През есента на 1923 г. заминава със семейството си за Швейцария, в Женева разширява познанията си за творчеството на Фердинанд Ходлер и Паул Клее.

На 31 декември 1923 г. продължават към Париж и от 1924 г. до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция. Има различни версии за ранния му пробив там. Сигурното е, че бързо установява контакт с реномираната галерия Вавен-Распай, която приема негови картини и му оказва поддръжка. В Париж бързо добива известност като художник-новатор и като една от най-колоритните личности на парижката бохема. Особено близък е с Жул Паскин. Още по-голяма дружба го свързва с фовистите Андре Дерен и Морис Вламинк – дружба и творческа, и бохемска. Участва в изложби с големите художници от епохата. Галерия Вавен-Распай го изпраща го в 6-месечна творческа командировка (1925 г.) на средиземноморския бряг в Санари, Приморските Алпи, което изиграва голяма роля за творческото му развитие („така се родиха първите ми „абстрактни“ картини и рисунки, в които търсех да изразя живите сили на морето“. През 1930 и 1931 г. той прекарва летата в областта Дордона, Югозападна Франция, където природата и срещата с праисторическата живопис в пещерата Ласко „укрепват собствената му творческа първичност и непосредственост“.

През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Участва в първата съвместна изложба на парижките художници сюрреалисти заедно с Хоан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пабло Пикасо. През 1926 г. прави първата си самостоятелна изложба в галерия Вавен-Распай. Същата година участва редом с Дюфи, Дерен, Пикасо, Брак в изложбата „Танцът в скулптурата и живописта“, организирана от Ролф дьо Маре и превърната после в Музей на танцовото изкуство. През 1926 – 1927 г. участва в Международната изложба на съвременното изкуство в Бруклин (Ню Йорк) с две маслени картини и четири акварела. През 1927 г. прави две изложби в галерия Вавен-Распай, едната с рисунки, а другата с маслени картини. Същата година прави и втора малка изложба в София, в „Галерия на шестте“. През 20-те и 30-те години на XX век участията му в съвместни изложби са многобройни. Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия.

 

През 1934 – 1936 г. Жорж Папазов живее в България (като прескача и до Прага през 1935 г. за организиране на изложба). Опитва се да запознае българската публика с модерното изкуство, чете сказки в „Алианс Франсез“, отпечатани след това на френски и на български език в периодиката и издадени с репродукции в книгата „Париж. Творчество и съдба на великите художници“. Прави две изложби в София: през април – май 1934 и през октомври 1935 г., с които иска да отдаде почит на големия си брат, който е много болен по това време, но те не са посрещнати на нивото на неговите очаквания. Изкуството му се приема противоречиво: интелектуалци от старата школа го критикуват, но Илия Бешков, Сирак Скитник, Кирил Цонев, Андрей Полянов пишат положителни отзиви. Обикаля голяма част от България, за да я опознае изцяло, уединява се в някои манастири и селища. Докато е в България почива брат му, който до последно го е подкрепял, а след това и майка му, и през 1936 г. той се връща отново в Париж. Двете години в България определя като поклонническо пътуване.

Изложбите му продължават, прави самостоятелни във Франция, САЩ и Швеция. През 1960 г., след шумни бохемски десетилетия в Монмартър и Монпарнас, той се оттегля в Южна Франция, в Приморските Алпи, до Средиземно море – любим район на големите художници. Избира градчето Ванс, където си построява мечтаната къща с красива гледка, с изба за вино, портокалова градина и лозе. Рисува до последните си дни. Последната му изложба е ретроспективна, през 1971 г. в парижката галерия „Сена“.

Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс (Франция).