Уважаеми читатели,
155 години от създаването на ямболската община ще отбележим през 2025 година. По този повод започваме една нова рубрика – за историята на общината и за ямболските кметове. Поредицата ще влезе във втората част на книгата с ямболски истории на Мария Качулева под заглавие „По делата им ще ги познаете“ .
Мария КАЧУЛЕВА
БЪЛГАРСКАТА ОБЩИНА НЕ Е ОТ ВЧЕРА
По въпроса кога се появява първата българска община, архивни документи сочат Шумен като мястото, където тя е открита със султански декрет през 1831 г. Дванадесет будни българи начело с Хаджи Сава хаджи Илиев поемат ръководството на еснафския, църковния, просветния и културния живот в града. Тази 12-членна комисия от занаятчии, известна като Съвет на оникилиите ,в превод – на дванадесетте, издава на 21 ноември 1835 г. и първата закононаредба в България. А документ от м.май 1850 г., съхраняван в шуменския музей, изяснява как е бил избиран градоначалникът, неговите права и задължения. Френският дипломат барон дьо Боальоконт е силно впечатлен от тяхната работа и в доклада си за Балканите пише, че нито един държавен мъж в империята няма духа на княз Богориди, качествата на Вълко Чалъков от Пловдив и далновидността на ръководителите на българските общини в Одрин и Шумен.
Всичката тази информация е изключително интересна и подсказва ,че още преди близо два века умни и предприемчиви българи са поставили основите на демократичното управление в страната ни в условията на Османската имперска хегемония. А днешната демокрация, която припознаваме, се крепи именно на осъзнатото право на избор, поставено в основата на процеса още тогава. Но макар и извънредно прогресивни за времето си, тези явления са епизодични и не трябва да се възприемат като процес. За начало на такъв може да се говори едва през 1870 г.,когато на 28 февруари същата година, Великият везир на Османската империя тогава връчва от името на Султана ферман, с който се признава правото на българите да имат афтокефална Българска Православна Църква.
Ферманът е представен в черквата „ Св. Стефан “ в Цариград, на 1 март с.г. Пред богомолците се изправя внушителният на ръст Иларион Макариополски и като напомня великия ден 3 април 1860 година, когато съзнателно пропуска в богослужението името на Цариградския патриарх,гръмогласно възвестява: „Тогава бяха очаквания, а през днешния ден е осъществлението на очакванията!“ С този акт се слага край на църковно – националните борби на българския народ и за първи път в историята на Османската империя е признато съществуването на българската нация.
През същата година официално признание получава и изградената още през 50-те години полулегална църковна община в Ямбол. След м.март 1870 г. нейните права се разширяват и се появява необходимостта и от градска община. Не е известна точната дата на нейното създаване. В една дописка до в. „Македония“ ,ІV,бр.74 от 17 август 1870 г. четем:
Нашите съграждани усетиха нуждата да съставят градска община, избраха две лица, които упълномощиха с подписите на всичките граждани и с мюхтийските печати да изберат членове и да направят устав, по който да се управляват градските работи и най-вече училищните и църковните.
През 1870/71 г. общинският съвет на Ямбол бил тричленен. В него влизали хаджи Васил Драгоев,иконом свещеник Михаил и Христо хаджи Генов. Избирането им било възприемано като оказване на висока чест, а цялата извършвана от тях работа на обществени начала. Три години по късно общинският съвет се увеличава до 11 души, но неговата работа продължава да се извършва на обществени начала.
Семейството на хаджи Васил Драгоев. Отляво в униформа е синът му Иванчо хаджи Драгоев,първият дипломиран лекар в България. Отдясно е дъщеря му Калуда хаджи Иваница, председателка на първото женско дружество в Ямбол, основано през 1870 г.
Тогавашното градско самоуправление на Ямбол се занимавало активно с решаването на въпроси от икономическия,политическия и духовен живот на града. Като казвам политическия живот естествено нямам пред вид появата на партии в днешния смисъл на тази дума,а по-скоро локалните сблъсъци между българското население и заселилите се в нашия град след инвазията на Османската империя семейства , които след 1870 г. масово започват да се връщат по родните си места .
Първата задача още през 1870 г. на новоизбрания общински съвет била да подаде молба до Султана за спасяването на Ормана,обсебен от няколко влиятелни турски първенци.Дошлият по-късно в града ни турски съд решава да удовлетвори молбата на ямболци, а съветниците си извоювали и правото да съборят няколко издигнати от същите тези местни турски първенци бента по река Тунджа. В следващите пет години общинските съветници се захващат с подобряването на духовния живот в града,като първата им задача в тази посока било стабилизиране на образованието и отделянето му от Църквата. Училищата в града придобиват напълно светски характер.Съветниците дори изготвят и Наредба за опазване на чистотата. Под техен контрол минават и църковните дела – инкасиране на приходите от църковните имоти,подръжка на черквите и назначаването на свещениците . Общината имала право на неофициален съд и печат с надпис „1870 ЯМБОЛСКА БЪЛГАРСКА ОБЩИНА“. А ето как са описани и задълженията на общинските съветници по това време от Илия Блъсков (1839-1913).
Сичките тея са служили без възнагражденье, но не само това, те още са били длъжни, време без време, когато се повикат на збирня, да напущат работата си и цял ден да размислят за общи работи.
И продължава с обясненията :
Умни бяха тогивашните общинари и ето какво измислиха за приход, от който и заемите се изплатиха и готови пари останаха. Дошло им било на ум, че кредиторите ще се поласкаят всеки да си има трон в църквата. Така на 300-та храмови стола сложили цени между 250 и 1000 гроша, за да има за всеки според “честта, имота, старината и службата”. И се започнало така: “Ти, кир Димитраке, ще имаш трон срещу владишкия, на тая страна троновете са по-скъпи, по 800 гроша. Дал си в заем 500, дължиш още 300 на пангаря. Ти, кир Коста, ще имаш трон с определена цена 500 гроша, дал си в заем 300, ще платиш още 200 и ще го имаш откупен като свой до гдето си жив”. Този подход задоволил всички и те с благодарение си плащали горницата. Още повече, че предаването на троновете ставало със салтанати от свещенослужител и гражданете го имали за чест, “която бива веднъж в живота”. Така тронове се разпродали бързо, даже имало недоволни, че не са поканени. Ако да беше станало с наддаване, то църквата би се позлатила, завършва документирането на процеса Илия Блъсков.
Почти два века по късно от времето,когато Илия Блъсков описва тези пазарлъци, е достатъчно да се вгледаме по-внимателно в дървените тронове подредени от двете страни между входа и олтара на двете черкви в квартал „Каргона“. На облегалките им все още могат да се различат металните табелки с имената на собствениците им.
Изграждането на Ямболската община след Освобождението и начинът за избор на съветници безспорно представлява изключителен интерес. Нейните функции са оформени законодателно и тя се превръща в самостоятелна юридическа структура ,която има право да защитава своите интереси,разполага със самостоятелен бюджет, територия,население и имущество. Нейните най-важни органи – кмет и Градски съвет, техните права и задължения вече са описани в закон. Дейността на Ямболската община в следосвобожденския период е подчинена изцяло на голямата идея за национално обединение и Съединението на Княжество България с Източна Румелия.Тя извършва своята законоустановена дейност в особено трудни условия. Към двете неплодородни години след войната,застинало в безвремието икономическо оживление и почти непроизводително селско стопанство, се прибавят политическата несигурност и сложният за решаване проблем с бежанците откъм южната ни граница. Според в. „Марица“ от 10 октомври 1878 г. почти всеки ден в Ямбол пристигат по стотина семейства български бежанци. Според Статистиката на Дирекцията на вътрешните дела през 1880 г. в нашия град трайно са се заселили 208 бежански семейства.
В „История на град Ямбол“ е цитирано мнение за състоянието на града ни по това време на един участник във войната от 1878 г. – генерал Гершелман, който казва :
Едва ли ще се намери на театъра на войната град толкова жестоко пострадал от грабежите и пожарите като този .
Защото именно така изглеждал Ямбол след Освобождението.
През 1880 г . Градският съвет прави опит да изработи градоустройствен план на Ямбол, „за да се даде една правилност на този лабиринт от улички и сгради“, пишат в мотивите градските съветници. Този първи опит не е много успешен. Неразбирателства провалят идеите на наетия за това френски архитект. В следващите дванадесет години се водят люти спорове как да се измисли градоустройствен план на нашия град без да се засягат личните интереси на градския елит и кой колко и какво да получи ако подкрепи един или друг проект. Едва през 1902 г. съветниците успели да се споразумеят за изработването му и пет години по-късно най-после Ямбол има кадастрален план.Проектират се новите улици и площади ,както и ситуационна карта. Изцяло се отхвърлят първоначалните два варианта – квадрат с прави и широки улици или триъгълник с криви и тесни и се приема трети според който Ямбол ще се строи като кръг с диаметър около 6 км.През 1910 г. градоустройственият план е приет окончателно и започва изграждането на сградния фонд разпределен в 434 квартала и необходимите 6 моста над река Тунджа.В периода 1902-1925 г. се проектира и извършва цялостното реализиране на двата основни проблема за града – водоснабдяването и електрифицирането.Стойността на първоначалната инвестиция тогава надвишава 12 милиона лева. Лансира се тезата за голямото историческо наследство на града ни и идеята за превръщането му в курортен център .Разпространяват се с рекламна цел у нас и в чужбина хиляди листовки ,пощенски картички и диплянки. В една от тях е написано:
Градът е благоустроен.Има модерен водопровод,електрическо осветление,павирани улици, уредени хотели,красиви обществени и частни здания,ресторанти, сладкарници, кафенета, хали,държавна болница,две частни клиники,военен клуб,три кина,читалище,граждански клуб и добри условия за преживявания .
Така изглеждал Ямбол в очите на градските съветници и кмета в навечерието на Втората световна война.
След 9 септември 1944 г. в местна администрация и органите за местно самоуправление новото отчественофронтовско правителство извършва значителни промени.Приет е напълно нов Наредба-закон за назначаване,уволняване и класиране на служителите по ведомството на вътрешните работи и за временната общинска управа с Указ № 84 от 25 октомври 1944 г.Съгласно чл. 6 от същия този акт, …функциите се поемат от временна общинска управа,която се състои от кмета,помощник-кметовете ,кметските наместници и съветници ……за градските общини с население над 30 000 жители – 7 души,за останалите градски общини – 5 души… За градските съветници отново не се предвижда заплащане за участие в управлението .
В следващите години в Наредбата -закон са нанасяни поправки на наименованията в нея и бройката на ангажираните съветници ,кмет и неговите заместници . Общинският съвет вече се нарича ГОНС (Градски общински народен съвет) и има повече формални и представителни функции. Институцията кмет е обявена за остаряла и дребнобуржоазна по своя характер. Вместо нея градските дела се управляват от Председател на Изпълкома (Изпълнителен комитет) на ГОНС еднолично и заместник-председатели.
Нова значима промяна в нормативните актове за местно самоуправление в България се извършва след 1989 г. и тя все още е валидна.Възстановена е институцията кмет ,но неговите и на заместниците му възможности за еднолични решения значително са окастрени. Общинският съвет е колективният ръководен орган за делата в общината с мандат от 4 години. Политическите противоборства в него,наричани демократични промени или плурализъм на мненията много често се оказват спирачка за провеждането на политики в полза на гражданите.Но това са характеристиките на демокрацията. Както казва Уинстън Чърчил (1874-1965) в знаменателната си реч пред камарата на общините през м. ноември 1947 г. – Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност се казва, че тя е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога.
През 2025 г. Община Ямбол навършва достопочтените 155 години от създаването й. Исторически и социално нейната биография се е формирала в условията на три различни по своя хактер общества и обществените отношения – монархия,държавен социализъм и демокрация.Не винаги успехите в нейната дейност са били определящи. Между възход и спадове тя е била порицавана и награждавана от не едно правителство на България.А председателите на ИК на ГОНС и кметовете ,в рамките на своите възможности са отбелязвали с общински празници всеки успех и юбилей на общината.За първи път през 2020 г. за нейната 150 – годишнина,50-ят по ред кмет на нашия град не се сети дори да поздрави формално ямболци и да уведоми правителството за този важен юбилей. Все пак доста по-малко от дузина са общините ,за които може да се каже,че са били такива век и половина без прекъсване. И този факт би трябвало да е известен на неговите съветници.
От 10 ноември 1989 година нашият град живее в условията на демокрация и на всеки четири години избира кмет и общински съветници на основата на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. През 2023 г. ямболци за девети път след 1989 год.отидоха до урните и заявиха предпочитанията си за избора на кмет и 37 общински съветници разпределени в целия политически спектър на града.Техният принос вероятно никога няма да бъде оценяван от всички наши съграждани обективно.Както често се повтаря едно друго прозрение на Чърчил, „Цялата история на света се свежда до факта, че когато избраниците ни са силни, те невинаги са справедливи, а когато пожелаят да бъдат справедливи, престават да бъдат силни.“ И това винаги и много точно се усеща от електората в една избирателна структура.Дори и в най-лекия нюанс,който се носи около тях.
Важно е общинските съветници и всеки един кмет на нашата община да създадат такава система на обществени взаимоотношения с гражданите от която ямболци биха се чувствали най-удовлетворени и щастливи.
Ще се запитате защо трябва да го правят постоянно? Защото трябва да вярваме на Уинстън Чърчил,който е смятал,че „Най-добрият довод срещу демокрацията е петминутен разговор със средния избирател“.
You must be logged in to post a comment.