ОБРЪЩЕНИЕ

Уважаеми приятели,

  Много скоро след последните парламентарни избори през април, отново се намираме в предизборна кампания. Отново ще гласуваме за избор на народни представители. След провеждането на последните такива, избраните народни представители не успяха да излъчат Премиер и Правителство. Нито една от трите партии, на които Президентът на Републиката връчи мандат за съставяне на кабинет, не предложи такъв. ГЕРБ, ИТН и БСП върнаха мандата на ген. Радев без предложения. Мотивите, които тогава изтъкнаха бяха различни, но основният беше, че нямали „стабилно“ мнозинство в парламента и за това не искали да съставят кабинет. По – точно, никоя от партиите, сами или в коалиция нямали най–малко 121 депутата, които да ги подкрепят. Чисто аритметично, не им достигали хората – народните представители. И поради тази причина, не можели или не искали да издигат изпълнителна власт.

   До колкото съм запознат, в България върховният орган е Народното събрание, защото сме Парламентарна Република. Народните представители  се избират пряко от Българския народ на парламентарни избори. След като това стане факт, избраните от народа трябва да определят Премиер-министър и Министерски съвет. Т.е. Народните представители трябва да определят т.нар. Изпълнителна власт. Всъщност това е едно от правомощията на парламента:  да избере и възложи на определени хора – министри, да осъществяват управлението на Държавата. И като такъв върховен орган, Парламентът има задължение да избира и отзовава Министър-председателя и другите Министри. Освен това има задължение да контролира изпълнителната власт.

   Аз собствено не можах да разбера, защо и трите партии, на които беше връчен мандат за съставяне на правителство, мигновено го върнаха на Президента, с обяснението, че нямат мнозинство в парламента.  Какво би следвало да означава това? Че всъщност е възможно да се състави кабинет на изпълнителната власт, единствено и само след като една партия разполага с минимум 121 „нейни“ депутати? Необходими са им такива резултати, че да е възможно една партия да излъчи кабинет, едва след като контролира повече от половината народни представители, т.е.  изпълнителната власт трябва да контролира парламента. Не парламентът да упражнява своите конституционни права и задължения – да избира, отзовава и контролира Премиера и Министрите, а Премиерът да контролира „своите“ депутати, които задължително да са мнозинство. Всъщност желанието на партийните лидери е да имат повече от 121 „техни“ народни представители, които да излъчат за премиер „техния лидер“, който да управлява държавата в рамките на мандата на парламента, без да бъде подложен на контрол и отзоваване от страна на парламента. Опозиционните парламентарни организации разполагат с по-малко от половината депутати и в действителност не могат да осъществяват нито контрол, нито избор, нито отзоваване на членове на изпълнителната власт.  Този модел, абсолютно е в противоречие със смисъла на разделението на властите, заложен в Конституцията на България. Вместо да има парламент, който да избира, отзовава и контролира Министерски съвет, в действителност има Министър-председател, който контролира парламента изцяло. И на практика няма лост, чрез който в рамките на мандата на парламента, да бъде отзован Министър-председателя, освен ако той собствено не пожелае това. И вместо да сме Парламентарна Република всъщност сме Премиерска република. Необезпокоявано ни управлява един-единствен  човек, който всъщност не сме избрали пряко чрез избори.

   Извод: След последните парламентарни избори от април, на лидерите на партиите не им хареса резултата. Не ги устройва и не могат да управляват, защото не контролират парламента. И за това организираха нови избори – през юни, на които да гласуваме така, че да им хареса резултата. Но, ако пак не им хареса, ще има още едни – през октомври примерно. И така до като им хареса. До като ги устрои. До като, ние суверенните избиратели, гласуваме така, щото някой да го устрои и да му върши работа нашия избор. Защото, видно е, че като не е правилен нашият вот, абсолютно е  безсмислен. Не само, че е безсмислен, ами и скъп. Защото тези избори струват няколко десетки милиона. И като не ни е правилен вотът, пак избори и пак няколко десетки милиона разход.  

  Парадокс: Суверенът хем гласува неправилно, щото правителство няма, хем и ще му се наложи да плати за нови избори. И така докато гласува правилно – да избере най–малко 121 от една партия. Може и да са от няколко партии, но такива, които ще могат да направят коалиция помежду си. Защото на изборите през април, не само, че не избрахме 121 от една партия, ами дори и коалиции не можеха да се получат.  

Уважаеми приятели, след по-малко от месец ни предстои поправително гласуване и искрено се надявам този път резултатът да е правилен. Защото ако пак не е, ще има още скъпи поправителни сесии. Докато се научим как да гласуваме.

   Най–искрено пожелавам успех на всички кандидати и нека най–добрите победят!

Огнян Огнянов – съуправител на Юро Медиа Груп ООД