Пчеларска ферма „Диневи“ ще представи различни видове мед и жив оцет на фермерския пазар на Lidl в Ямбол
Снимки: личен архив
Какво общо имат кориандърът край Ямбол, горските растения и храсти в Гурковския край и билките по склоновете на Сливенския Балкан? За братята Станимир и Динко Диневи от село Омарчево край Нова Загора, отговорът се събира в буркан мед.
Семейната им ферма, която има дългогодишна родова история, развива т.нар. „номадско пчеларство“ – през пролетта и лятото, когато е активният сезон, част от кошерите пътуват до различни райони според цъфтежа и пашата. Така от едно стопанство се ражда мед с различен цвят, аромат и вкус.
От 28 до 30 август братята ще представят част от продуктите си на фермерския пазар на Lidl в Ямбол, който ще се проведе на паркинга на магазина в ж.к. „Диана“ №187. Там посетителите ще могат не само да опитат продукцията им, но и лично да научат повече за пътя от пашата до готовия продукт.
450 пчелни семейства, разделени между различни паши
Станимир и Динко се грижат за над 450 пчелни семейства, като през активния сезон местят около 300 от тях. За разлика от по-разпространения модел, при който голям брой кошери се преместват заедно от една паша към следващата, братята работят с по-малки групи, които могат да бъдат разположени на различни места по едно и също време.
Броят на кошерите във всяка група не е фиксиран – може да варира от около 20 до 120 в зависимост от конкретното място, наличната паша и състоянието на пчелните семейства.
В разгара на сезона така могат едновременно да поддържат по няколко отделни пчелина в различни райони.
„Може да се получи така, че в един момент да имаме пет-шест места с по 60–80 кошера, които събират различни видове мед. Всяка от тези групи може да бъде преместена поне два, а понякога три-четири пъти през сезона. Така успяваме да постигнем разнообразие“, обяснява Динко.
Тази гъвкавост има своята цена – значително повече физически труд. Кошерите не се преместват върху големи платформи, а се товарят на бусове и се разтоварват ръчно. Това обаче позволява на братята да достигат до по-труднодостъпни места и да избират локациите според конкретната паша, вместо маршрутът им да се определя от достъпа на голяма платформа.
Медът не е просто „мед“
Разликата в меда, получил се при местенето между отделните райони, се усеща най-добре при дегустацията. Затова на фермерските пазари братята насърчават посетителите да опитат няколко вида последователно – от по-нежните към по-силно ароматните.
„Много хора първоначално си мислят, че всичко е просто мед с някакви нюанси. Когато обаче опитат различните видове един след друг, усещат разликите в цвета, аромата и вкуса“, казва Станимир.
Една от изненадите често е кориандровият мед. Самото име кара част от хората да го свързват с характерния вкус на зелената подправка, но след дегустация някои от първоначално скептичните клиенти се връщат отново именно за него.
Сред търсените предложения са също горският и балканският мед. Динко описва горския като по-силно ароматен, докато балканският има по-балансиран вкус. По думите му разликите са свързани и с преобладаващата растителност в районите – повече дървета и храсти при горския и повече тревисти растения при балканския мед.
Може ли да разпознаем истинския мед с домашен тест?
На щанда на семейната ферма разговорите с клиентите често стигат и до един от най-разпространените въпроси – как потребителят може да разпознае качествения мед.
Според Станимир един от устойчивите митове е, че кристализацията сама по себе си доказва автентичността. Подвеждащи могат да бъдат и популярните домашни тестове, като обръщането на буркана и наблюдаването колко бързо се движи въздушният балон. Причината е, че консистенцията на меда се променя според температурата – в топлите летни дни той е по-течен, а при ниски температури става значително по-гъст.
„Когато сме на пазари през студените месеци и обърнеш буркана, можеш да изпиеш едно кафе, а балонът още да не е стигнал до другия край. През лятото, при над 30 градуса, медът е много по-течен и балонът се движи съвсем различно. Затова подобен домашен тест не може да докаже дали медът е истински“, обяснява Станимир.
И дори опитът на самия пчелар невинаги е достатъчен за категорична преценка.
„И за нас, като пчелари с дългогодишен опит, е трудно да различим мед, който е фалшив, още повече такъв, който е минал през пчелно семейство. Тогава само по вкус, цвят или консистенция не можеш да бъдеш сигурен“, казва Станимир.
Затова братята разчитат на лабораторни анализи на различните видове мед и носят резултатите със себе си на фермерските пазари, така че всеки посетител, който прояви интерес, да може да се запознае с тях. Анализите дават информация за показатели като водно съдържание, захари, диастазна активност и ботанически произход.
Семейна работа, която не приключва при кошерите
Пчеларството е основна, но не и единствена част от семейното стопанство, в което участват двамата братя и баща им. Семейството има и овощни насаждения с арония, череши, вишни и ябълки, от които произвежда сокове и т.нар. „жив“ оцет.
Оцетът не преминава през термична обработка и пастьоризация. След ферментацията процесите в него продължават естествено, а пълното му избистряне може да отнеме години.
В момента братята работят и по създаването на собствена база за преработка в Омарчево. Идеята е в нея да бъдат обособени отделни пространства за пчелния мед и за останалите продукти. Сред направленията, които развиват, е и крем медът – продукт с кремообразна текстура, получена чрез контролирано разбъркване на меда.
За Станимир и Динко това е следващ етап от прехода, който правят през последните години. Дълго време стопанството е ориентирано основно към производство на по-големи количества и продажби на едро, докато през последните три години все по-важна става директната среща с крайния потребител.
От двете страни на един щанд
Фермерските пазар имат особено значение за семейната ферма. В инициативата на Lidl ще вземат участие за втори път тази година. Преди Ямбол са били на фермерския пазар в Сливен. Там виждат нещо, което за малкия производител трудно може да бъде заменено от друг канал – хората идват, опитват, задават въпроси и запомнят човека зад продукта.
„Надявам се инициативата да продължава и да се развива. Видяхме хора, които бяха дошли специално за събитието и за възможността да опитат продуктите на място“, споделя Станимир.
Следващата среща на братята с клиентите на веригата ще бъде този уикенд в Ямбол.
Фермерските пазари са дългогодишна инициатива на Lidl, която тази година постепенно ще увеличи обхвата си до всички области в страната. Целта е пазарите да достигнат до всички 28 административни области и да дадат на повече малки български производители възможност за директна среща с потребителите.
You must be logged in to post a comment.