Ден на Ботев и загиналите за свободата

По време на Априлското въстание (1876) Христо Ботев организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход „Радецки“ и на 29 май 1876 г. слиза на българска земя близо при с. Козлодуй. След тежки боеве с редовната турска армия Ботев е прострелян на 1 юни 1876 г. на връх Камарата в м. Околчица във Врачанския балкан. За първи път денят е честван през 1884 г. във Враца и Пловдив.

Официално се отбелязва от 1901 г. , когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници. От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. – като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. – като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. С Решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. 2 юни е обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Всяка година на 2 юни в 12.00 ч. сирените в цялата страна в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България. На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 ч. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.