„В приказките това е невъзможно“ – новата книга на Донка Бабачева

Тоня Борисова 

Излезе от печат новата книга на поетесата Донка Бабачева – „В ПРИКАЗКИТЕ ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО“. Тя е отпечатана в издателство „ВИЛКОМ“- Ямбол с неоценимата финансова подкрепа на бивши ученици на Донка Бабачева, решили да подкрепят учителката си, за да реализира творческите си търсения.
Имам честта да бъда редактор и рецензент на тази необичайна книга, сбрала изповедната мъдрост и безвременни трепети на едно богато и щедро сърце.

Ще се радвам, ако в Ямбол се намерят будни и проумяващи люде, които да оценят по достойнство тази книга, която допринася много за поетичното пресътворяване на града на Тунджа – в стихове и есеистични миниатюри.
Честита радост, мила Донче! Честита нова литературна рожба! Желая от сърце светъл и красив път на книгата към читателите – търсещи и можещи, по достойнство да оценят безценния труд на Твореца!
На добър час на книгата!
А на теб бих пожелала да имаш повече вяра в себе си, защото сътвореният от теб поетичен свят е толкова богат и необхватен, тъй пъстър и философски вглъбен; ярък и завладяващ съзнанието, че:

„И ВЪВ ВЪЛШЕБНИТЕ ПРИКАЗКИ, ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО!“

Световната История е низ от милиони сбъднати житейски приказки. Красиви, страшни, тъжни или трагикомично-странни, мъчително-трудни, безгрижно-весели; скучни, безлични или разтърсващо, съдбовно-трагични и мечтано-щастливи, те – заедно, брънка по брънка, навързват безкрайната верига на Живота. А в него има всичко – и стопяваща сърцето майчина нежност и необяснима, кървава жестокост; лицемерно, измамно спокойствие и убийствено безразличие, но и всеотдайна, саможертвена, извисяваща Любов – към децата и любимия, към ближния и непознатия, към Родината и Бога!
Във всяка от тези приказки звучат – ту изящните, преливащи се и хармонично слети енергии на Сътворението, ту грозните дисонантни контрапункти на Отрицанието и разрушителната липса на човещина и обич. В тях има бездни и върхове, музика и сълзи, усмивки и мъдрост, постигната с упорство и воля, любознателност и жажда да проникваш в същността на нещата. Мъдрост – платена с цената на невъобразими страдания и безбройни малки и големи грешки; мъдрост, която учи без да назидава, а изгражда с любов духовното Аз на търсещия Човек.
Цялата тая пъстра палитра от теми и звуци, светлини и сенки, чувства и тишина трепти в книгата на Донка Бабачева. „В приказките това е невъзможно” е необичайна книга-размисъл, родена след години на самовглъбяващо привидно „мълчание”, в които поетесата с търпеливото постоянство на морска вълна е пресявала пясъчния свят на душата си, за да открие златните зрънца на Истината, Красотата и Любовта. Да стигне до осъзнаване на ония неведоми тайнства, които дават смисъл на Битието и определят съдбовния й път във Времето.
Тази книга изненадва с пъстротата на темите и художествените похвати, тя разказва и пее, звъни и тревожи; кара читателя да се замисли и потърси в себе си отговорите на сложни, терзаещи въпроси; да проумее свои заблуди и се раздели с измамни илюзии.
Донка Бабачева разгръща страниците на житейската си приказка не от самолюбие и желание да дава рецепти за щастие. Поетесата търси да преоткрие – от различни ракурси, многоликите измерения на своя вътрешен Аз; да го опознае докрай – честно и открито да изповяда неговите ефирни емоционални трепети, да се поучи от горчиви разочарования и го спаси от ефимерни илюзии. Тя споделя с читателя – откровено и честно, без преднамереност и претенции за миродавност своята философия за Смисъла на Битието. За да стигне до обобщенията за този, толкова трудно поддаващ се на обхващане и осъзнаване Смисъл, Донка Бабачева не се бои да застане пред съда на еснафското тесногръдие и да отхвърли пуританските табута на лицемерно „благоприличие”. С разголена душа тя се потапя в морето на изживени, отминали любовни вълнения; оставя се – тези видения от отлетяло Време да я връщат към Началото, за да извърви отново – стъпка по стъпка, Пътя на Душата си; да сбере в шепи разпилените камъчета на спомените и като приказните Хензел и Гретел да открие фалша на неистини, скрити зад захаросаните помпозни фасади на идеологеми, социална мимикрия и отблъскваща жестокост. Защото поетесата не остава единствено в малкия, тесния кръг на своите неповторими емоционални преживявания; не ги възкресява самоцелно, за да открие съпричастие и смае читателя с изненадващи поетични образи, просто така – да покаже, че владее Словото. Безспорно, Донка Бабачева ще зарадва Читателя с интересни и неочаквани сравнения и метафори, ще го развълнува и докосне с прелестните си импресии за величието и мъдростта на природата, за трепетите на Любовта и майчинството, силата на приятелството и учителската всеотдайност.
Надграждайки обичайната тематика на поетичните книги, авторката ще изправи своя Читател пред планини от трудни въпроси: – Кой е той и каква е неговата отговорност и Мисия в този объркан и сложен свят? Търси ли и иска ли да вникне в скритите, зад видимото, истини за човека и социума, за вечното противоборство между Правдата и Лъжата, Доброто и Злото, тленното и Духа! Вълнува ли се от глобалните и философски въпроси за смисъла да се родиш и учиш, да израстваш и се самоусъвършенстваш, и водейки непрекъснат спор със себе си, да срещаш, прегръщаш и изживяваш активно и творчески света, в неговото безконечно разнообразие? И не на последно място – желае ли Читателят да направи оценка на своите житейски избори; на коя везна ще сложи душата си?
Книгата на Донка Бабачева е многопластова и необичайна. Това не е поредната стихосбирка, издадена да погали творческото й его и заяви присъствие в света на поетичното Слово. Тази книга е духовно завещание на поетесата, в проза и стих изповядала своите вълнения и терзания, лутания, заблуди, гняв и болка от несправедливостите, възхитата от таланта; нямото опиянение от божествените, съвършени творения на Създателя, за да ги остави в наследство на своята челяд и многобройните си ученици, на приятели и духовни родственици.
Прозаичните откъси в книгата не са самоцелни, те – от свой ракурс и изразни средства, отново препотвърждават поетичните открития на авторката за себе и света. Връщането в детството, докосващите спомени за топлия бащин глас, открил пред детските й очи красотата на легендарния и загадъчен свят на приказките; нежността на майчините ръце, научили я на обич; изгарящата обида от неразбиране, тесногръдие, бюрократично скудоумие и откровена простащина, с които неспокойният й дух влиза в битка, за да извоюва и отстои правото си на свобода и щастие; задълбоченото търсене на нееднозначни отговори на най-трудните и важни въпроси за нравствените и морални ценности и добродетели в живота на човека, в крайна сметка, определят за поетесата, стойността на преживения живот.
За Донка Бабачева, Достойнството и искрено стореното от сърце Добро са отличителните белези за най-смислено и красиво изживяно човешко Време! Само тогава личността оставя светла и чиста следа в паметта на обични и свидни люде, а бъдните поколения, по Светлината отсъждат – забрава или признание, за всяко творческо достижение.
Споделям напълно и безрезервно това убеждение. Може би, именно затова усещам Донка Бабачева толкова близка по дух и творчески търсения. За мен е чест да бъда редактор, душеприказчик и пръв читател на тази вълнуваща житейска приказка, в която, всички падения и полети са изживени наистина.
Прекрасно е, че Ученици спонсорират Учител, за да издаде книга!
Дори във вълшебните приказки, това е невъзможно!