Проектът „ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРИРОДОЗАЩИТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ВИДОВЕ В МРЕЖАТА НАТУРА 2000 ЧРЕЗ ПОДХОДА ВОМР В ТЕРИТОРИЯТА НА МИГ ТУНДЖА“ (BG16M1OP002-3.018-0001) е насочен към подобряване на природозащитното състояние на целеви видове на територията на защитени зони Бакаджиците, Река Мочурица, Река Тунджа 1, Река Тунджа 2, Сакар и Свети Илийски възвишения – част от мрежата Натура 2000, на територията на МИГ „Тунджа“. Чрез изпълнението на дейностите се осигурява подкрепа за подобряване на природозащитното състояние на следните видове: обикнoвена блатна костенурка, червенокоремна бумка, южен гребенест тритон, южен подковонос, средиземноморски подковонос, подковонос на Мехели, остроух нощник, дългопръст нощник, голям нощник, дългокрил прилеп. Всички те са приоритетни видове от мрежата „Натура 2000“. Проектът се осъществява от Фондация „Екология, комуникация и общество“ по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“.
Знаете ли какво е батдетектор? Това е специален уред, с чиято помощ специалистите улавят и записват ултразвука на прилепите. Вечер между 20 и 24 часа тези учени могат да бъдат видени в автомобилите си, въоръжени с този уред, да търсят деликатните и неуловими с прости сетива сигнали на летящите бозайници по протежение на дълги над 10 километра отсечки. Но не е само това. За да научат повече за прилепите, изследователите ги улавят със специални мрежи и преброяват индивидите от всеки вид. По този начин определят видов състав и „относителна численост на единица ловно усилие“, както самите те обичат да се изразяват. Експертите разполагат със специални разрешителни за извършването на тази дейност и не вредят на прилепите. Накрая освобождават всички уловени животни.
Наблюдението на прилепите е част от дейностите по наблюдение на застрашени видове по проект „„ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРИРОДОЗАЩИТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ВИДОВЕ В МРЕЖАТА НАТУРА 2000 ЧРЕЗ ПОДХОДА ВОМР В ТЕРИТОРИЯТА НА МИГ ТУНДЖА“. За да се подобри тяхното състояние, трябва да се направят задълбочени проучвания, които са важна част от изпълнението на проекта. Проучванията имат за цел да бъде натрупана възможно най-много информация за целевите видове – за численост, плътност на популациите им; разпространение в местообитанията на територията на съответните защитени зони, извършват ли миграции и какви; какво е природозащитното им състояние. Подробно се описват техните местообитания, характеристиките на околната среда в тях и регистрираните на терен заплахи за всеки вид. Тази информация заедно със спецификите и разпространението на видовете е от изключителна важност за осъществяване на консервационните дейности на правилните места.
Резултатите от наблюденията осигуряват научна основа за анализ и вземане на информирани решения по опазване и управление на видовете и местообитанията им. Събраните данни биха били в полза на други проекти и организации, заинтересовани от опазването на конкретните видове и биоразнообразието в района.
Прилепите са единствените летящи бозайници. Противно на много вярвания, те имат добро зрение, но са развили способността да откриват храната си и да се ориентират в пространството чрез ехолокация. Прилепите са важни регулатори в природата, като се хранят с насекоми, които са вредители по дърветата и така предпазват горите от заболявания и запазват местообитанията на други видове. Още повече, те често се хранят и с насекоми – вредители по земеделските култури, като така спестяват хиляди левове на местните земеделски производители. Едно малко кафяво прилепче, което тежи едва пет грама, за един час може да изяде 1200 комара. Прилепите са изключително чувствителни животни и всяка промяна в техните местообитания им влияе осезателно. Някои видове прилепи мигрират през годината, но почти винаги се връщат в едно и също убежище, защото силно се привързват към него. Затова е важно да запазим естествените им местообитания – пещери, стари дървета, необитаеми сгради, изоставени мини и т.н. Ето и целевите видове прилепи на проекта „„ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРИРОДОЗАЩИТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ВИДОВЕ В МРЕЖАТА НАТУРА 2000 ЧРЕЗ ПОДХОДА ВОМР В ТЕРИТОРИЯТА НА МИГ ТУНДЖА““ с техните белези, по които можем да ги разпознаваме и различаваме:
Подковонос на Мехели: Среден по големина прилеп от семейството на подковоносите. Ушите му са наведени напред, значително надминават върха на муцуната. При възрастните коремната част на тялото е белезникава с ясна граница в оцветяването между корема и гърба. Обитава карстови райони, убежище намира в пещери заедно с други пещеролюбиви видове, рядко може да се срещне в изоставени сгради. Предпочита малки нощни пеперуди и някои дребни насекоми. Храни се в рехави гори, където лесно може да преминава през препятствия и да се промушва през клоните на дърветата.
Южен подковонос: Един от средните по големина подковоноси прилепи. Окраската на гръбната страна е сивокафява, а коремната – белезникавожълта; границата между гръбната и коремната окраска не е рязка. Носните израстъци и устните са светлокафяви, ушите и мембраните – светлосиви. В България обитава предимно горски карстови райони в близост до вода. През зимата образува смесени колонии с други видове прилепи, най-често – с подковонос на Мехели. През лятото образува предимно самостоятелни летни колони. Обича да ловува в горски територии с предпочитание към крайречните гори. Храни се с нощни пеперуди, в зависимост от района, който обитава – с типулиди и торни бръмбари. От известните до момента размножителни колонии у нас, 18 са в естествени пещери и една е в подземни тунели на постройка (резерват „Ропотамо“).
Средиземноморски подковонос: Отличителен белег са ушите, които в прегънато напред състояние почти докосват муцуната. В България се среща в местата с типично средиземноморски климат, по-рядко може да се намери в Северна България. Числеността на вида в страната наброява поне 5000 индивида. Храни се с малки нощни пеперуди. Живее предимно в смесени колонии.
Голям нощник: Козината му е сивокафява отгоре и светлосива – отдолу. Крилата са широки, мембраната им е тъмносива. Ушите са широки и овални. Образува многочислени шумни летни колонии в пещери. Един от най-едрите прилепи в България. Среща се често у нас. Срещан е на надморска височина на 2500 м. в Пирин. Има зимни и летни убежища като пещери, сгради и хралупи на дървета. Миграциите, които извършва между убежищата, могат да достигнат над 200 км. У нас най-дългата регистрирана миграция е 40 км. Предпочита едри насекоми, които лови по време на полет във въздуха, понякога слиза на земята, за да търси бръмбари. Храни се в горски територии, рехави гори с открити малки тревисти площи.
Остроух нощник: Цветът му е сиво-кафяв по гърба до сиво-белезникав по корема. Ушите са кафяви, сравнително дълги и наведени напред. Външно остроухият нощник силно наподобява сродния вид голям нощник, от който се отличава главно по по-малкия размер на черепа. Разпространен е в цялата страна до надморска височина от 1400 м., най-често в карстови райони. Извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища, които може да са разположени на разстояние 60 – 70 до 160 км. едно от друго. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15 °C. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Копулацията протича през есента, като женските раждат по едно малко в края на май или началото на юни. Малките започват да летят след около 30 дни и стават напълно самостоятелни след 50 дни. Продължителността на живота достига 30 години. Храни се предимно с насекоми, най-често дървесни скакалци.
Дългокрил прилеп: Козината е гъста и сива, малко по-светла по корема. Крилете им са тесни и заострени, малко по-тъмни от тялото. Издръжлив летец и често се храни на голямо разстояние от убежищата си. Основната му храна са нощни пеперуди, двукрили и бръмбари. В България е разпространен в цялата страна, като е най-често срещаният вид прилеп в пещерите.
Дългопръст нощник: В сравнение със сходните по размер нощници има широк череп, голямо стъпало с дълги пръсти и характерно високо захващане на летателните мембрани. Цветът му по гърба е тъмносив, коремът е значително по-светъл, а летателните мембрани са светлокафеникави. Дългопръстият нощник живее главно в гористи карстови местности в близост до водоеми, като в Южна Европа заема същата екологична ниша, както водният нощник в по-северните райони. Храни се главно с летящи насекоми, които улавя нощем по повърхността на водоеми или над нея. Извършва големи миграции между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи пещери, а през зимата – в големи водни пещери със сравнително ниска температура (4 – 6 °C).
Заплахите за прилепите не са малко: унищожаване на скали и пещери при изграждане на кариери, строежи на пътища, язовири и други; замърсяване или пресушаване на водоеми, прочистване на речните корита от растителност; изсичане на гори и разораване на пасища, които много прилепи използват за ловуване; нарушаване на достъпа на прилепите до пещерите чрез затваряне на входове, изграждане на туристически съоръжения; унищожаване на подходящите места за живот на прилепи в сградите след ремонтни дейности; използване на пестициди срещу безгръбначни животни, което унищожава много от видовете, с които прилепите се хранят.
Проучванията на прилепите по проекта на Фондация „Екология, комуникации и общество“ ще протекат на два етапа – през лятото ще се търсят места, на които те образуват струпванията си за раждане на малките, а през зимните месеци ще бъде проучена територията за зимните им колонии.
Чрез събраната информация ще се постигнат няколко особено важни ефекта: получаване на актуални данни за основните популационни параметри, локализация на ефективно заетите местообитания и категоризиране на териториите по пригодност, оценка на разпространението и числеността на прилепите, както и регистър с оценка на заплахи и влияния от антропогенната дейност в териториите и зоните.
Във всички проучвания са ангажирани експерти в съответната научна област, които притежават опит в мониторинга на съответните видове прилепи в съответствие с всички световни професионални и етични стандарти.
You must be logged in to post a comment.