В първите топли слънчеви дни, да се насладим и на удоволствието, наречено “теферич”. Независимо дали ще отмарят на море или планина, раздумката на теферич с приятели със сигурност е била в помощ на старите ямболии да “избягат” от градската действителност. Обикновено това се случва в неделните дни в компанията на семейството и приятелите, сред красивата природа. Днес ви представяме ямболския теферич от миналия век чрез увлекателния спомен на Ат. Милкова.
“Неделен ден е. На каруцата товарим храна – тенджери със сготвено ядене, дамаджани с вино, ракия дрехи, постелки. Суровото месо е огънато с мокър дюлбен, зарзавата-намокрен, да не вехне. Днес ще бъдем на “Двата чучура”. Миналата неделя бяхме на “Кринчовица”, идващата на “Хуменка” или “Клюнкя”. Хубави местности сред лозята, с хубави вода, сянка и сочна трева за добитъка “Двата чучура” са в голям дол, сред кичест гъсталак, оградени от горди тополи, черници, орехи и какви ли не плодни дръвчета. Докато слезем от каруцата татко подравнява мястото, където ще седнем. После го застила с брезент. Мама хвърля шарения китеник и много възглавници…Песните нямат край. Татко носи и цигулката. Запява и засвирва на хоро. Пъстрата човешка сбирщина хуква към средата на поляната. Хорото е пъстро и кипро…Свечерява се. Каруците се запрягат, багажът-товарен. Хората са доволни. Отпочинали, повеселили се. Утре пак всеки с работата си. Така до идната неделя.” и фотографиите, запазени в ДА- Ямбол.
Държавен архив – Ямбол
You must be logged in to post a comment.