Красимира Харутюнян: „Бях там. И тази тишина остава завинаги“

Доброволецът на Българския Червен кръст Красимира Харутюнян разказва за преживяното на мястото на тежката катастрофа и напомня, че в най-трудните моменти никой не бива да остава сам.:
„Ако има нещо, което искам да остане от тази снимка, то е не моят образ, а посланието, че в най-тежките моменти никой не бива да остава сам!
Бях там. Видях неща, които нито една снимка не може да покаже. Защото снимките улавят смачканите автомобили, счупените стъкла, следите от удара… Но не могат да предадат истинския ужас. Не могат да покажат болката в очите, отчаянието, безпомощността. И онази тишина… смразяващата тишина, която остава след всичко.
Единадесет души няма да се приберат у дома. Единадесет семейства ще чакат напразно. А всичко това е жестокото напомняне колко крехък е животът ни и колко често той зависи от нечия самонадеяност на пътя, от едно безразсъдно решение, от миг, в който някой е забравил, че не е сам на пътя.
Единственият начин да се справя с преживяното е да пиша. Да извадя от себе си онова, което тежи, да подредя мислите си, макар че някои гледки и усещания вероятно никога няма да избледнеят…
Днес сред тихите герои бяха и доброволците на Червения кръст. Хора, които в моменти на най-голямо изпитание застават до другите, без да очакват признание, благодарност или аплодисменти. Просто защото вярват, че човешкият живот и човешкото достойнство заслужават грижа.
Не можехме да променим случилото се. Не можехме да върнем времето назад. Можехме единствено да бъдем до хората и да им дадем малко утеха в момент, в който светът им се беше сринал.
И ако тази снимка има смисъл, нека той бъде в това да ни накара да се замислим. Да бъдем по-отговорни на пътя. Да не забравяме, че зад всеки автомобил има човешка съдба, зад всяко безразсъдство може да има непоправима загуба.
Защото единадесет души няма да се приберат у дома. И никакви думи, никакви прегръдки, никаква помощ вече не могат да променят това. Но можем да направим така, че утре други единадесет семейства да не чакат напразно.
А онази тишина… дано никога повече не ни се налага да я чуваме.“

Снимката, която трогна мнозина в социалните мрежи: доброволката на Българския Червен кръст Красимира Харутюнян е прегърнала оцелял при тежката верижна катастрофа и се опитва да го утеши. Двамата са приседнали върху мантинелата, а около тях се виждат преобърнати и смачкани автомобили.

Веднага след произшествието Българският Червен кръст изпрати на място свои екипи, които да окажат първа долекарска помощ и психосоциална подкрепа на пострадалите. Тежките верижни катастрофи станаха рано сутринта на 10 ноември в двете посоки на автомагистрала „Тракия“, в района на пътен възел „Зимница“.

Доброволците на БЧК от Ямбол и Сливен пристигат малко след получаването на сигнала за тежкия инцидент в платното в посока Бургас. На място загиват десет души. Друг пострадал издъхва на територията на област Сливен по време на транспортирането му с линейка към болница.

По последна информация броят на жертвите от тежките произшествия вече е дванадесет.