На 91-годишна възраст си отиде един от доайените на музикантите в Ямбол – Велико Дичев или както беше популярен в града ни – Велико Прахолята.
Поклонението ще се състои на 03.11.2018г. от 9:50 ч. сутринта в църква „Свети Николай Чудотворец“.
Поклон пред паметта му!
Припомняме любопитен факт от живота на Велико Дичев, публикуван в ЯмболПРЕС преди 4 години.
Велико Димов Ничев. Едва ли зад това име някой ще открие колоритния музикант известен на по-старото поколение като Велико Прахолята. За 87-годишния днес/бел.ред. 2014г./ популярен за времето си бохем се разказват легенди. На пръсти обаче се броят хората, които помнят историята, която го прави герой и спасител по време на Втората световна война и която става повод да му лепнат този прякор.
Едва 16-годишен Велико заминава на фронта като част от военния оркестър. Но младият музикант все по-често е в близост до фронтовата линия, за да помага. „След боевете той активно се включваше в прибирането на ранените“, спомня си ветеранът подполковник Йовко Иванов – председател на ямболския клон на Съюза на ветераните от войните в България. Всички са впечатлени от смелостта на младежа и затова никой не се изненадва когато той поема тежката задача да занесе провизии на обсадени български войници.
По думите на подполк. Иванов това се случва във втората фаза на войната при един от тежките боеве край Драва. Група български войници остават с дни откъснати от своите части без храна и боеприпаси, обречени на смърт. Да се отиде до тях е почти невъзможно, защото немците посрещат всеки опит за това с дъжд от куршуми. Тогава младокът Велико замисля план, който да му помогне да се добере до пленниците без да бъде забелязан от врага. За маскировка му служат вършини, които връзва зад каруцата. Клоните вдигат пушилка и така прикрит зад облаци прах Велико успява да стигне жив и здрав до обсадените войници.
След тази смела постъпка той е посрещнат като герой, а всички започват да му викат Велико прахолята. Прозвище, с което той живее и до днес. „Хората, които познават истински Велико, знаят тази история и го уважават заради постъпката му“ , категоричен е Йонко Иванов. Бохемският живот на музиканта обаче кара обществото да приема прякора му като недостатък. Като олицетворение на човек – развей прах. Самият Велико никога не прави опит да ги опровергае и остава случката в миналото.
You must be logged in to post a comment.