90 години от рождението на Борис Карадимчев

Борис Карадимчев (1933 – 2014) е един от най-уважаваните и признати съвременни български композитори. Той е създал над 300 популярни песни, музика за 40 игрални и 120 анимационни филма, музика за театрални постановки, симфонични и камерни произведения.

 Произхожда от големия охридски род Карадимчеви. Дядо му Димитър Карадимчев е кмет на Охрид в 1912 – 1913 година. Борис е роден през 1933 година в град Ямбол. По това време баща му Климент Карадимчев, военен летец, служи в ямболското летище. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (тогава БДК) със специалностите „Дирижиране“ при проф. Асен Димитров и „Композиция“ при проф. Панчо Владигеров.

Работил е в Българска концертна дирекция, Български циркове и като главен редактор в БНТ. Преподавал е във факултета за поп и джаз музика в Националната музикална академия. През 1999 г. става професор по музика в НАТФИЗ, където преподава филмова музика. Освен там, води лекции за филмова музика и в Нов български университет и в Югозападния университет в Благоевград.

Част от филмите, за които прави музика са: „Краят на песента (1970),  „Гневно пътуване” (1971), „Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1972),  „Момчето си отива” (1972), „Селянинът с колелото” (1974), „Не си отивай” (1976), „Матриархат” (1977), „Оркестър без име” (1982) и „Равновесие” (1983), „Сиромашко лято” (1973), „Куче в чекмедже” (1982).