На 25 декември 1933 г. и след повече от 6 месеца подготовка , в град Лайпциг започва скалъпен процес срещу Маринус ван дер Любе и Ернст Торблер по обвинение за подпалване на Германския Парламент – Райхстага. Към делото като обвиняеми са привлечени и трима българи – Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев.
Процесът всъщност е активно мероприятие организирано от службите на Третия Райх. С което се цели заздравяване позициите на Адолф Хитлер и крайно дясната Германската националсоциалистическа работническа партия .След серия препирни Георги Димитров постига най-после правото да се защитава сам и в течение на 56 заседания убедително представя позициите си. Успява да раздразни до такава степен по време на разпит свидетеля по делото Херман Гьоринг, министър на вътрешните работи на Третия Райх ,че го прави за смях, но не успява да приложи същата тактика и към значително по-интелигентния Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата тогава.
На 16 декември е трябвало делото да приключи, но финалните пледоарии не са произнесени. Направо са обявени присъдите на 23 декември същата година. Очаквано ван дер Любе е осъден на смърт, Ерих Торблер изпратен в концлагера Бухенвалд, а за тримата българи присъди не са оповестени .
По това време Георги Димитров вече има издадена задочно една смъртна присъда в България, но иска да се върне в страната, за да предизвика нов съдебен процес и отмяна на тази присъда. Но Правителството на Никола Мушанов, като се позовава на това, че и тримата бивши подсъдими от процеса нямат български паспорти, отказва да ги приеме, уплашено да не предизвика международен скандал и неприемлив съдебен процес. След процеса Георги Димитров иска да бъде прехвърлен в Швейцария или Франция, но Германия отказва да му съдейства. Тогава правителството на Съветска Русия им издава паспорти и на 27 февруари 1934 г. тримата българи са екстрадирани от Германия. След пристигането си в Москва Георги Димитров е избран за Генерален секретар на Коминтерна и прекарва още 10 години извън България. Връща се след 9 септември 1944 г. и се захваща с партийно и държавно строителство. Той е първият Генерален секретар на ЦК на БКП от 27 декември 1948 г. до 2 юли 1949 г. и 32 Министър председател на България от 22 ноември1946 г. до 2 юли 1949 г.
От дистанцията на времето социалистите от Общинската организация на БСП в Ямбол, историци и краеведи от нашия град в диспут обсъдиха в залата на общинския клуб митовете и истините тиражирани от 90 години за личността на Георги Димитров, Лайпцигския процес и тяхното значение за България. И двете страни се съгласиха, че независимо от силната поляризация на мненията за Георги Димитров в обществото почти от век, той е политик , който има значителен принос в световната история. По време на Лайпцигския процес успява с яркия си пропаганден език да предизвика засилен политически интерес към България, заради която Светите братя Кирил и Методий дават на всички славянски народи писменост. Широко известни са две негови исторически алегории заявени на процеса. Сравнението между немския крал Карл V и езикът на който говори с конете си и на който пише държавната си кореспонденция през ХVI век с България, в която от седем века преди това се пише и чете на български език. Във втория случай цитира известната фраза произнесена от Галилео Галилей преди да бъде отведен на кладата: “И все пак тя се върти“, като прави следната алюзия на процеса: “И това колело, движено от пролетариата, под ръководството на Комунистическия интернационал няма да може да бъде спряно чрез никакви значителни мерки, чрез никакви затвори и смъртни присъди. То се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизма“ .
През 1943 г. Комунистическият интернационал отива в политическото небитие. А 56 години след Лайпцигския процес и този мит за една утопия като комунизма беше разбит с настъпването на серията тектонични политически процеси в света. Името на Георги Димитров също е забравено. Неговите статуи унищожени. Новият политически и държавен елит си избира нови кумири. И предпочита късата историческа памет, която няма да го тревожи с нестандартните политически решения на личности като Георги Димитров.
Мария КАЧУЛЕВА
You must be logged in to post a comment.