Тоня Борисова
Денят на Тракия – 26 март е един забележителен ден в българския културно-исторически календар. На този ден се чества подвига на българските воини, паднали при превземането на Одринската крепост и из тракийските полета по време на Балканската война – 1913г.
26 март е и Ден на почит към паметта на хилядите българи – тракийски бежанци, трагично загинали при преселението в пределите на Майка България. Ден на поклон пред останалите живи, които – разорени, прокудени от домовете си, понесли неимоверни страдания, преминали през ужасяващи изпитания, болки и страдания са запазили родовата си памет и борбен, Български Дух!
Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население, извършено от Османската армия и турския башибозук в Източна Тракия и Източните Родопи по време и скоро след Междусъюзническата война.
Етническото прочистване е насочено против 300 000 българи. Убити са 50 000-60 000 тракийски българи, което е 20 % от българското население в Тракия, а останалите българи-християни са прогонени.
Трагичните събития са описани от Фондация Карнеги за международен мир“ в доклада й за Балканските войни през 1914г. Но най-пълно, обективно и аргументирано събитията са представени от българския академик Любомир Милетич през 1918 година в книгата му „Разорението на тракийските българи“.
Въпреки жестоките репресии и преживени страдания, тракийските бежанци завещават на своите потомци своя изумително и дълбоко морален девиз: „Помнете, но не отмъщавайте!“
През 2005г. с покойния ми съпруг – режисьор-операторът Александър Борисов, по мой сценарий, заснехме в Одринска Тракия документално-художествения филм „Чонгара – завръщане към корените“, посветен на съдбата на българските бежанци, изселени за 4 часа от с. Чонгара, Община Къркларели (Лозенград). Филмът поставя въпроса за защита на човешките и имуществени права на тракийските българи. Създаден е със съдействието на Тракийските дружества в гр. Несебър и с. Ясна поляна. Представен на XVI Международeн филмов фестивал „Златният ритон“, 2007, той бе сред първите 10 най-добри филма.
Това стихотворение е моят поклон пред мъчениците и героите, българските бежанци от Мала Азия, Одринска и Беломорска Тракия загубили живот, младост, имоти, но отстояли и съхранили човешкото си достойнство, българската си чест и самосъзнание, Вярата в Бога и обичта към България!
ТРАКИЙСКИ БЕЖАНЦИ
В учебниците, само две-три страници:
събитията – в имена и факти,
за моята, разкъсана от граници,
огромна рана – Беломорска Тракия!
Чета и тихо между редовете чувам
не оня сух език на историците,
а песните, изпети на сбогуване –
от Гръцко и от Одринско долитнали.
В тях всичката човешка мъка сбрана е:
раздели, загуби, предателства, надежди…
Към Майчица България, керваните
пътували – назад не се оглеждали…
Дедите ни – зарязали си къщите
препълнени със стока и имане,
изгубили обратен път за завръщане,
на спомените щракнали катанеца;
в каруците най-свидното си взели:
дечицата, бащици, болни майчици,
вървели в неизвестното поели…
След тях до гроба – гроб: незнайни все!
Без кръстове и опело… Стотици! Боже!
Кърмачки – ужасени и отчаяни,
невръстни рожби хвърляли, че може
с плача си да погубят всички вкупом …
Невести и моми – обезчестени,
в герани скачали и висвали на клупа…
И вред – посечени мъже, обезглавени…
Села ограбени и сринати до камък.
А в колко църкви – живи изгорени,
сред писъци, молитви, кръв и пламък
погивали в жестоки, адски мъки –
невинни, чисти, Български души!
Спасените от този земен пъкъл –
бездомни, изтерзани бежанци,
забили в Тракия и Странджа корени.
Замръквали в горите и на къра…
От въшки ядени, останали без сили,
из чужди плевни спели на хасъри,
но не изгубили човещина и милост,
макар да срещали и алчни „българи”,
които „за парица златна само”
продавали им… царевичен хляб!
Но Българското Родово дърво
филизи жилави разпуснало отново,
отрупало се с тежък, сладък плод…
В борба и изпитания сурови –
мизерия и болести, и глад,
възкръсвал Българският Дух!
Тракийците заклинали чадата си:
„Помнете Корена и Вярата пазете;
куража, Паметта за теглилата ни…
Но никога със Зло – за злото не мъстете!”
Не може и не трябва да забравяме!
Да отмъщаваме – не бива също!
Велик е който знае да прощава,
на злото със злина да не отвръща!
2005г., Истанбул
Из „Пътеки към Душата на България“
Тоня Борисова
You must be logged in to post a comment.