24 април 1915

Luben Dilov

We remember 1915!
Няма да спра да повтарям тези думи на 24 април, докато официална България не започне да уважава собствената си история!

Убийството на един човек е трагедия. Убийството на сто – ужас. Убийството на сто хиляди – статистика, убийството на един милион – езиков спор. Днес е денят на големият езиков спор – дали изтребването и прогонването на милион и половина арменци през 1915 години трябва да се нарича геноцид, или не. Един от най-срамните езикови спорове, достоен за великия езиковед Сталин.

И Хитлер участва задочно в него със знаменитата си реплика „Някой спомня ли си избиването на арменците”. Тъжното е, че българската политическа класа продължава да води този спор, отричайки по този начин съдбата и на собствения си народ, съдбата на тракйиските и беломорските българи . Вероятно се страхуваме да не обидим могъщите си съседи – турците. Аз предлагам на този ден да им припомняме думите на онзи, когото те наричат Иса, а ние Иисус – „Истината ще ни направи свободни”. И нас, и тях. Свободни от греховете на бащите ни.