140 години от освобождението на Ямбол

Марияна Плочева – Капралова 

„…Градът силно пострадал от огъня. При изтеглянето на редовните части на 12 – 13 януари Керим паша заповядал освен станцията да се запалят и оцелелите къщи в горящия град. В резултат почти всички български и еврейски къщи са съборени. Запазени са само Ески джамия, Безистенът и градският часовник. В продължение на повече от седмица преди това черкезки шайки, заедно с дезертирали турски войници и други башибозушки банди се впуснали по дюкяните и по къщите, извършили масови погроми над останалото българското население в града и околните села – грабеж и изтезания за пари, зверства и издевателства.

Голяма част от населението избягало на Зайчи връх до с. Кабиле, за да запази поне честта и живота си. На 13 януари турците запалили училището, на 14 януари пламнала църквата „Свети Георги“. На 15 януари турското население от града почнало да бяга към Одрин. Чаршията и махала Каргона били напълно обрани. Всяко едно турско семейство натоварило по 2 – 3 коли със крадена стока и покъщнина. По-късно през деня, 17 януари 1878 г., воините на 23 Донско-казашки полк първи влезли в димящия и опустошен град. За превземането на града не са водени боеве. На следващия ден – Богоявление, оцелелите ямболци тържествено празнували своето освобождение.
“ Днешното положение на някога цветущия Ямбол заслужава напълно съчуствие. Едва ли ще се намери на театъра на войната град, толкова пострадал от грабежите и пожарите като този. Жителите ходят като сенки около развалините на своите домове.“ ген. Фьодор Гершелман, от семейство на потомствени дворяни. През април 1877 г. на война в България заминават всички мъже от семейство Гершелман, всички със звание генерал.“