140г. Освобождение Ямбол от османски робство – За подвига, Свободата и новото начало

17 януари 1878г.

За Подвига, Свободата и Новото начало

Христина Женкова Регионален исторически музей

Днес ,17 януари, е един светъл, наситен с много емоция и спомен ден. Днес е празник- ден на Възкресението, на Освобождението на нашия Град от Османско робство.

Нека влезем в тунела на времето, в далечната 1878г. , на 17-я ден на месец януари. И в следващите минути, уважаеми читателю, нека заедно се опитаме да минем през него.

Героите на нашето събитие ще са ямболци, с техните страхове, илюзии и надежди и нашите Освободители – казаците от 23 Донско – казашки полк. Но главният герой ще бъде ГРАДЪТ Защото всички ние сме тук за определено време, а той – градът, винаги досега векове наред е все на това място, свързан с реката, променял вида се , но оцелявал, лекувал раните си и топло приютяващ нас, неговите обитатели.

Как изглежда Ямбол в навечерието на Освобождението.

Не можем да избягаме от статистиката, а тя сочи- общ брой жители – 8000 души, от които 4500 българи, 2000турци, 500 евреи и около 1000арменци, цигани и др. От векове назад Градът е разделен на два отдела- Каргон , населен само от българи в няколко махали и Ески Ямбол, в който преобладаващ етнос е мюсюлманския. Но от век назад се наблюдава една прогресивна тенденция – в Ески Ямбол да се заселват и българи, обособени в няколко махали. Евреите от 16 столетие заемат една не малка част от града около днешната художествена галерия и множество дюкяни и маази в Безистена. Арменците и други етноси се смесват с мюсюлманите във първия отдел. Между етносите вече е установен един баланс на търпимост и съвместно съществуване. Стопанският живот на града е съсредоточен около Безистена. Сграда от 15 столетие построена с търговска цел с множество дюкяни и сергии, където търговията процъфтява. Има дни в годината когато намиращите се в съседство ханове се пукат по шевовете от продавачи и купувачи. А волските впрягове чакат ред в прахоляка да разтоварят стоката.Часовниковата кула, намираща се в съседство на Безистена, е елемент появил се в града сравнително късно, но с особен статут. Нейния звън дава началото и края на работния ден. Около нея и в пространството на Безистена се общува, обменя информация- живота тече. В съседство на Безистена е друга сграда построена в ориенталски стил Ески Джамия. Тя заедно с другите около 11 джамии прави впечатление на пътешесвениците, посещавали Ямбол. В Ески Ямбол се помещава и конака, който също се вписва в историята на дните на нашето Освобождение. Мостовете, воденици и бани допълват архитектурата на града. Има множество чешми и жилищни сгради с червени керемиди…. ,както ги описва Евлия Челеби още в 17 век. Тунджа обгръща Града и го пази.

В Каргона – жилищата са по – скромни, но с повече дух, тук се говори за борба за българска църква и училище, за бунт и завери. Двете църкви – вехтата „Света Троица“, и новата „Свети Георги“, строени след Голямото московско, събират миряните и се явяват основно средище за общност. Към тях действат училища- килийни,после взаимни и класно, където сричат и смятат ямболските патриоти. Има и читалище. А кафенетата – те са достатъчно много и в двата отдела на Града и събират желаещите да бистрят политиката мъже и младежи. От 1875г. железницата на барон Хирш минава през Ямбол, има и телеграфо- пощенска станция. С една дума един средно голям , добре устроен и развиващ се град в пределите на Империята.

Обявяването на единадесетата война между Руската и Османска империя /1877-78г./,влязла в българската история като Освободителна в началото остава встрани от вниманието на ямболци. Достатъчно изстрадали още през 1830г., спасени по чудо от артилерията на Шефкет паша през април 1876г. те не приемат с ентусиазъм и плам тази война. Нещо повече, в дълбокия тил на военните действия продължават делника си, както векове наред са го правили. Градът диша с установен равномерен ритъм.

Нещата се обръщат след първото Освобождение на Стара Загора през лятото на 1877г. Тогава градът и неговите жители се раздвижват. Очите на българите заблестяват с искрата на новата надежда за Свобода, която е само на една ръка разстояние. Мюсюлманите прибързано прибират най – ценното и в голямата си част напускат града в посока – Одрин. За опазване на българите от набези на черкези ямболци начело със Ставри Дражев и Илия Хаджигеоргачев, без съпротивата на каймаканина, вземат оръжие от конака и образуват един доброволен отряд /Милиция/. В продължение на няколко седмици градът е в ръцете на българите. Но радостта е кратка. Развоя на войната чертае напускане на Стара Загора от руснаците в посока Шипка. Завърналите се в Ямбол турци вече не са същите онези мирни съграждани и добри съседи от преди, както пишат в спомените си съвременниците. Тяхната враждебност особено се показва когато в града са докарани руски пленници.

Облаците над Града се сгъстяват. Във въздуха се носи напрежение. Някои от видните ямболци са арестувани и конвоирани в Одрин. Голяма част от дюкяните спускат кепенци. Властта започва да се оглежда за подходящи сгради за складове за оръжие и боеприпаси. Безистена е определен за такъв и натъпкан с муниции.Такава е и съдбата на Ески джамия.

Но положението става най- тежко след падането на Плевен и зимното преминаване на русите на Балкана и мощния им щурм в Тракия. Новата 1878г. жителите и Градът посрещат в страх от неизвестното. Всеки ден през Ямбол преминават части на отстъпващи османски редовни и нередовни части. И най-тежки са дните, известни като „5-те дни на ужаса”. Докато населението търси убежище в Ормана, на Зайчи връх или в домовете на заможни турци, то Градът поема най- големия удар. Неговите рани са най- дълбоки.

12 януари- унищожени градините и лозята на Кърклар баир. Хълма е опожарен.

13 януари-  запалени са двете български църкви в Каргона. Ат. Кожухаров със сълзи на очи ще каже, че за българите това е деветия кръг на ада.

14 януари- преминаващите през града части разграбват българските дюкяни , работилници и къщи в Каргона. Направен е опит, за щастие неуспешен, за взривяване на Безистена.

15 януари- безчинствата в Каргона продължават. Българите масово напускат домовете си и търсят убежище в централните части на града и околностите.

16 януари през града преминава последната колона от около 10 хиляди турски войници.

Градът притихва, няма движение по улиците, населението е в очакване на неизвестното. Градът търси начин да се съхрани и опази.

За това и на следващия 17 януари, когато авангарда на 23 донско-казашки полк , начело с Николай Яковлевич Бакланов влизат в града в посока от към Сливен никой не излиза да ги посрещне. Русите в галоп на коне преминават през тъмнеещия град и спират почти в края му, пред дома на Афуз ага. Конете тропат нервно в студа, лицата на руснаците са смръщени, говорят насечено. И тогава, чули руската реч ямболци отначало плахо, а след това уверено и смело излизат от скривалищата правят арка и посрещат освободителите подобаващо. Момент неописуем и върховен, както ще възкликнат летописците на събитието.

В следващите дни през града преминават няколко разделения на руските войски, за да се стигне до края на януари, когато в Града се установяват частите на 30 пехотна дивизия на ген. Скобелев.

За ранените войни в района на Каргона е изграден лазарет, където се лекуват ранени войници. От Ямбол като доброволка медицинска сестра се записва Анка Александрова.

Докладите описват Ямбол като призрачен град, но използвайки възстановителните си сили Градът и неговите жители бързо се съвземат. И тук се проявява силната воля на хората. Те за сравнително кратко време- около 2 десетилетия, успяват да изправят града , да излекуват раните му. И това благодарение на големия политически, икономически и културен потенциал,  с които  разполага.

Местната власт поема Димитър х. Иванов, Градската управа наследява ямболската градска община от 1870г. Околийския съд е поет от Иван Цанков. Културния живот наследява Ямболското читалище и бързо се съживява. И всичко това в резултат на силната връзка – жители – град.

В заключение уважаеми читателю, честитейки Ви празника искам да ви пожелая здраве и сили да устоявате заветите на многовековния ни Град- да бъдем единни и заедно. И нека всеки от нас да се обърне към себе си и да даде необходимото за Града ни, за да ни обгръща, топли и приютява и той.