Ямболци, Ямбол и неговите забележителности: Дарителски жестове на преселници за Ямбол

Христина Женкова – Регионален исторически музей

В началото на 30 – те години на ХІХ в. Югоизточните български земи, включително и ямболските, преживяват един от най- сериозните демографски трусове в своята история – масово преселване на българи на север от р. Дунав главно във Влахия и Южна Бесарабия. Това най – многолюдно изселване за периода на Възраждането се осъществява по време на втората военна кампания от Руско – турската война 1828 – 29г. и непосредствено след нея.

Този процес нанася сериозни щети на ямболските земи, които загубват най – активното си в икономическо, социално и политическо отношение население. За известен период от време Ямбол е почти обезбългарен. Той губи значението си на солиден занаятчийски център – тенденция, която не се променя и до Освобождението. От един турски документ се вижда, че от 300 български къщи в Каргона са останали само 25.

Днес ще насочим вниманието на нашия читател към някои изявени ямболци, които дори и прокудени от родното огнище осъществяват родолюбива и общополезна дейност изразяваща се в няколко големи дарения за ямболските църкви и училища.

Както беше упоменато в Бесарабия ямболци се насочват към Болград, в който се установяват и колонисти от Сливен и Добруджа. По думите на С. Табаков този град станал в скоро време „културен център и столица на възникналата Нова България в Бесарабия”. От тук за Родината поема и едно голямо дарение предназначено за църквата „Св. Троица” в Ямбол.- 12 минея, издадени 1852г. За щастие на изследователите пет от тях се съхраняват във фондовете на РИМ – Ямбол – тези за м. януари,март, май, септември и ноември.

Интерес за нас представлява този от м. май, заради преписката, която се съдържа в него. На първата му страница с черно мастило в ръкопис е изписан следния текст „Тази книги и спруважи хаджи Марин Абаджи Василиов утъ Билград сига, а ут преди утъ Каргона”. Под него пак с мастило вече друга ръка изписва годината 1865 и са изброени още няколко имена, някои на гръцки. За историята на тези църковни книги има данни в преписката на минея за м. септември. В нея се поменава, че тези книги са закупени на 8 март 1858г. за 28 сребърни рубли в Киев от Киевско – Печорската лавра.

Хаджи Марин Василив ще да е бил сред хилядите ямболци напуснали дома и родината си с войските на Дибич през 1830г., който се установява в Болград. Макар и далече от родния край той не прекъсва връзката си с Ямбол. Заедно с още няколко българи /вероятно ямболци/ изпращат този ценен дар за най–старата църква в града ни „Св. Троица”. Тези ямболци ще да са били доста заможни, след като могат да отделят за дарението 28 сребърни рубли. За съжаление не разполагаме с повече сведения за съдбата и дейността на х. Марин в следващите години.

В този ред на мисли не е безинтересно да изброим някои по–видни ямболски преселници в Болград:

– Параскев Тодоров – първият кмет на Болград, завършил ямболското училище е говорил само гръцки. въпреки че е дълги години кмет не научава кирилица и се подписва само на гръцки.

-Тодор Камбуров и Димитър Ямболов, едни от първите учители в Болградската гимназия.

– Народната певица Елена Янкова и нейните деца – полковник Георги Янков и Кина Янкова.

-Диаманди Христофорович и др.

За другото голямо дарение предназначено този път за църквата „Св. Димитър” в с. Иречеково се поменава в един „Апостол” от 1843г.

Същността на дарението е обявена в две преписки една под друга на първата вътрешна страница на „Апостол от Лука” печатан в синодалната типография в Москва през 1843г. Те гласят : „1860 юни додуха от чрес Д. Чинтулов в Арнауткьой Ямбол”

Втората дописка допълва първата и я обогатява:” На 1860 година от нашите любородни съграждани ямболци Един от тях К. Попович подарява заедно с този Апостол и всичките други нужни за църквата книги, месец юни 12 ден…”„Любородните ямболци”, един от които е Костаки Попович, са част от многобройната колония наши съграждани установили се в Браила след 1830г.

Дарението за църквата, както и придружаващите го книги със светско съдържание, които са предназначени за Ямбол, се свързват с т. нар.”ямболски период” от живота на Добри Чинтулов/1857-60г./, когато той е главен учител в града ни. Благодарение на него високо благородното дело на браилските българи намира реализация. От Браила те закупуват и чрез Костаки Попович и с посредническата роля на Д. Чинтулов изпращат пълен комплект църковни книги на новопостроения храм в с. Иречеково. В парично отношение и това дарение е впечатляващо, но по- важна е неговата роля в живота на българите в селото. Влизайки в храма, слушайки думите на свещеника и посланията от църковните книги, те укрепват вярата си, запазват българския си дух и национална принадлежност.

Не остава встрани от вниманието на ямболската емиграция във Влашко и Бесарабия и състоянието и развитието на училищата в родния град. Повечето от тях са получили образование в Ямбол и са наясно с нуждите му. От наличните сведения поместени във възрожденската преса се забелязва един „бум” на дарения за ямболските училища от 60 –те години на ХІХв. Това не е случайно и пак е свързано с дейността на Д. Чинтулов и ролята му за развитието на града ни. Неговите контакти и влияние са причината, както се отбелязва на страниците на в.” България” и „Цариградски вестник”, в Ямбол като дар да пристигат два глобуса, географски карти, учебници и помагала.

Дарение получава и новоучреденото ямболско благодетелно читалище – периодично списание „Читалище” и „Училище”.

Едва ли с посочените в това изложение жестове на родолюбие от страна напусналите родното огнище ямболци се изчерпват. Ние представихме само тези от тях, за които има сведения във възрожденската преса, кореспонденция, спомени на съвременници и едновременно с това има запазени екземпляри от даренията. Не се ангажираме и с представянето на огромния принос на ямболската емиграция в процесите на национално- освободителното движение на българите, особено активни след Кримската война. Представихме само духовните жестове на ямболската емиграция във Влахия и Бесарабия , доказателство за връзката им с Ямбол още от първите десетилетия след голямото преселване от 1830г. То е свидетелство, че в трудното за Ямбол време неговите родолюбиви жители дори и в нова родина му подават ръка за възраждане и съзидание.

Рубриката се реализира със съдействието на Община Ямбол