Ямболци, Ямбол и неговите забележителности: Знаци на паметта – изчезнали и видими

Христина Женкова – Регионален исторически музей

Редица улици в Ямбол носят имената на възрожденски дейци, чийто живот и деятелност са оставили трайни следи в социалния, политически и културен живот на нашия град.

С течение на времето, следите на новото строителство са заличили старите градски къщи, свидетели на бурните дни и години от нашата история и ние потомците губим  следите на родните къщи на Георги Дражев, Захари Величков, Иван Параскевов,  Ради Иванов Колесов и др.

Днес  ще се опитаме да припомним местонахожденията на родните домове и културни средища на някои от  ямболските възрожденци. Благодарим на Хараламби Баев, историк и изявен краевед и на Илиана Илиева, които подпомогнаха със свои публикации нашата работа.

Родната къща на фамилията Дражеви се е намирала западно от днешния Ловен  дом на ул. „Н. Петрини”, под горското стопанство. По сведения на стари ямболци била доста висока, с чардак и дърворезби по таваните с голям двор. Семейството е заможно, основно се занимава с търговия на едър рогат добитък, с авторитет сред българите. Бащата Дражо Хаджигеоргиев е един от първите и най-яростни противници на гръцкото влияние в Ямбол и за изгонване на гръцкия  владика от града. За това заедно със сина си Георги са арестувани и няколко дни са затворени по заповед на мютесарафина в Сливен. По време на Априлското въстание 1876г. заради дейността на синовете му Георги и Ставри е заловен и излежава 3 месеца затвор в Одрин. Другият син на Дражо Хаджигеоргиев, Ставри е един от организаторите на Априлското въстание в Ямбол от 1876г. Отговаря за снабдяване на въстаниците с оръжие и подпомага дейността на брат си Георги, който е председател на комитета .

Георги Дражев, както е известно,  през май 1876г. е заловен и осъден на смърт чрез обесване от военен съд в Одрин. Смъртната присъда е изпълнена в родния му град, на паметното днес място – до Каргонския мост, срещу родната му къща в близост до дюкяна на Касабов. Днес на това място има паметна плоча.

Родната къща на знаменосеца на ямболските въстаници Жеко Андреев Съртмаджев се намирала на дн. ул.”Александър Зограф” №11. Тя била двуетажна с чардак и се намирала в т. нар. Попниколска махала.  Той е един от първите шивачи на модерни, европейски дрехи в Ямбол –„френк – терзия” , със самостоятелно ателие- дюкян . Активен член на революционния комитет в Ямбол, 25 годишният знаменосец на четата е заловен и осъден на смърт в Одрин. Присъдата е изпълнена в един и същи ден –  29 юни  с тази на Георги Дражев, също на Каргонския мост, но в близост до симитчийницата/ хлебарница/ .

Ден по-рано , 28 юни /по стар стил/ в Одрин увисват на бесилото още двама съратници и поборници от четата на Дражев – Захари Величков, фелдшер и Атанас Кратунов, железар по професия. Родната къща на Атанас Кратунов не е в Каргона, а от другата страна на моста на днешната ул. Николай Петрини” №32. Не много висока, на етаж и половина, като горе имало две стаи, а долу изба и една стая.

Захари Величков, фелдшера на комитета и четата не е от Ямбол, но е ямболски зет и живее на ул. „Свети Георги” №5, много близо до камбанарията на църква „Св. Георги”.

Родната къща на даскал Атанас Кожухаров била в двора на днешното Спортно училище, югозападно от сградата. Тя била и кожухарница на баща му, в която по- късно даскала продава книги.

Къщата в която се е родил Ради Иванов Колесов се намирала на дн. ул.” Алеко Константинов” №3. Сравнително бедна, на един етаж с пруст, две стаи и кухня. Отляво на къщата имало хамбар.

Къщата на председателя на читалищното настоятелство Поп хаджи Тодор Вълков, приятел на Колесов била на дн. ул. „Атанас Кратунов”.

Учителят Иван Белев  била до църквата „Св. Георги”. По–късно той живее на дн. ул. „Н. Петрини” №30, и на ул. „Васил Карагьозов” №11. Все там се намирала и родната къща на първия кмет на Ямбол, учител и преводач от френски Димитър Хаджииванов.

Родната къща на семейството на автора на първообраза на българското национално знаме Иван Параскевов била на дн. ул. „Варна”№14. Семейството е доста заможно, препитава се както повечето тогавашни ямболци със земеделие и скотовъдство.

Един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила, дарител и патриот Костаки Попович е роден в къща намираща се на дн. ул. „Св. Георги” №50. Източно от църквата „Св. Георги”  бил родния дом на народната певица от Ямбол Елена Янкова , а Жельо войвода се е родил в къща западно от църквата.

Взаимното училище към църквата „Св. Георги” било в пространството между дн. камбанария и трафопост. То било на два ката- долу отделенията, а горе първоначална учениците от класното училище. По- късно около 1860г. се строи сградата на класното училище от дарението на Бояджи Стоян, западно от взаимното училище. Метохът, който по-късно приютява девическото училище, се намира на мястото на дн. Каргонска поликлиника.  До него е била и къщата на народния учител Добри Чинтулов, който както е известно 3 години/1857г.-1860г./ управлява ямболските училища.

Първото ямболско читалище първоначално обитава църковна стая на храма „Св. Георги” , а след откриването на класното училище една стая от него.

Първата възрожденска книжарница в Ямбол била на Константин Марангозов и се помещавала на ул. „Св. Георги” 35. Това била една голяма къща на два етажа с внушителна дървена порта и кладенец. По време на петте дни на ужаса през януари 1878г. тя е една от къщите в Каргона, която изгаря до основи. След Освобождението Константин Марангозов си построява дом на ъгъла на пл. „Освобождение” и ул.”Бузлуджа”.

Уважаеми читателю, днес посочихме местоположенията на някои от родните домове на дейци от национално-освободителните борби , родени в Ямбол. Както е видно в по-голямата си част те се намират във Втория отдел на възрожденския Ямбол –  Каргон, мястото населено само с българи през целия период на османското владичество. Със сигурност сте забелязали, че не малка част от тях са около храма „Св. Георги”- новата черква,  както са я именували старите ямболци. И това е така, защото упованието в християнската вяра и християнски норми са един от факторите за опазването на българщината през вековете.

Рубриката се осъществява със съдействието на Община Ямбол