Христина Женкова – РИМ Ямбол
В навечерието на Освобождението на България от турско робство 3 март с гордост и удоволствие ще представим една нова непубликувана до сега фотография на семейство Параскевови.
Тя беше дарена на фонд Възраждане в РИМ Ямбол от близък родственик, правнук на Иван Параскевов – д-р инж.Павел Мончев, за което още веднъж използваме възможността да му благодарим.
На снимката са показани Иван Параскевов, неговата съпруга Недялка Димитрова и две от децата им – Стилияна и Стефан. От тази снимка лисва по–малката дъщеря на семейството Мария / баба на нашия дарител/. Но факта, че съпругата е бременна подпомага датирането на фотографията, 1872-73г. тъй като приблизително по това време е родена и малката дъщеря Мария.
Снимката е правена в Браила, в някое от местните фотографски ателиета.
При издирване на материали, свързани с фамилията, Борис Мончев,/ син на най – малката дъщеря на Параскевов Мария/, попада на копие на снимката. То се пази като семейна реликва и днес, благодарение на дарителския жест , ние имаме удоволствието да се доближим с още една малка крачка към голямото патриотично семейство на Иван Параскевов, автор на първообраза на българското национално знаме.
Роден през 1821г. в Ямбол , Иван Параскевов е едно от петте деца на Параскев Петков и х. Ангелина. Заможното за времето си семейство се препитава със земеделие и скотовъдство. Две от трите момчета, Иван и Панайот растат буйни и будни младежи, които често преминават Каргонския мост и открито демонстрират независимост и свободолюбив дух в Първия, турски квартал на града. След една подобна демонстрация с коне ямболския аянин решава на ги арестува. Братята избират емиграцията в чужбина срещу затвора. От Бургас с френски параход отплават за Одеса. Това става около 1851г.
Кримската война 1853-56 г. ги заварва вече в Браила- град във Влашко с изградена стабилна и влиятелна българска колония. „Браилските българи” подават ръка на братята да се устроят и развият предприемаческите си качества. Наемат обработваема земя, купуват чифлик и вземат под наем големи складове на пристанището. Междувременно Панайот умира и Иван вече сам развива търговия, наема параходи и превозва стока и става един от най- заможните и уважаван гражданин в свободното княжество.
Малко късно, през 1862г. се жени за Недялка Димитрова от Разград и на 16 март 1863г. се ражда дъщеря му Стилияна. Три години по- късно се ражда синът Стефан, а през 1873г. и малката дъщеря Мария.
Далеч от родината Иван Параскевов не забравя Ямбол и Отечеството. Домът му в Браила се оформя като център на патриотична деятелност. Събират се средства за оръжие, за обучение на българи за учебници и книги. Наред с други бележити ямболци – емигранти в Браила- Васил и Костаки Попович и Диаманди Христофорович е един от основателите на Българското книжовно дружество, което от 1911г. става Българска академия на науките.
Сред честите посетители в дома на Параскевови са Георги Раковски, Иван Драсов и др.
Патриотичната дейност на Иван Параскевов е особено активна по време на подготовката на Освободителната война 1878-79г. На идеята да се изработи знаме от браилските граждани за някоя от опълченските дружини откликва спонтанно и поема всички материални разходи по ушиването му. Той предлага и макета на знамето , което представлява бал, зелен и червен плат разположени хоризонтално .Изработването му е възложено на 14 годишната дъщеря на Ив. Параскевов – Стилияна.
Работата върху пробните модели и изработването на самото знаме продължават почти шест месеца. Необходимите скъпи материали- копринен плат и сърмени конци са доставяни на малки пратки от Виена. Върху зеления цвят Стилияна извезва със златна сърма лъвче, с височина от около 60 см. За прототип е взето лъвчето от въстанически калпак от Брацигово. Над короната на лъва е извезано „България”, а под него ,върху червения плат:” С божията помощ и със славата на руского царя, напред”. От долу в края на знамето има подпис „Ст. Параскевова, Браила, 1877г.” Неизвестно кога и от кого подписът на Стилияна е изрязян от оригинала и сега го няма.
В края на м. Април 1877г. работата по изработването на знамето е приключена .
На 8 май 1877г. Иван Параскевов и дъщеря му Стилияна го предават лично на главнокомандващия Николай Николаевич, който обещава да го връчи на някоя опълченска дружина. Стилияна получава императорски подарък- златно кръстче и предложение за постъпване в пансион за благородни девици в Санкт Петербург. Предложението е тактично отклонено от Иван Параскевов.
По политически и бюрократични причини знамето реално не участва във военните действия. След приключване на войната цялата страна е залята с трицвети. А през март 1879г. един от близките на Параскевови го внася в залата където заседава Учредителното събрание във Велико Търново. Всички депутати го посрещат със ставане на крака и на 26 март 1879г. чл. 3 от Търновската конституция го определя като „българското народно знаме”.
След Освобождението сем. Параскевови напуска Браила и преминавайки за кратко през Ямбол се заселва в София. Фамилната къща се намира на ул. „Сердика”, зад Централната баня, а Иван Параскевов продължава да развива търговската си дейност.
Тук на 3 юли 1895г. след научаване вестта за съсичането на Стефан Стамболов, Иван Параскевов получава мозъчен удар и на 16 ноември 1895г. умира. Погребан е в старата алея „Архангел Михаил” в Централните софийски гробища.
След войната руснаците предават знамето на Иван и Стилияна Параскевови в царския дворец. През 1930г. Стилияна е допусната да го види.
В следващите броеве ще представим житейския път на Стилияна Иванова Параскевова – Вълчева
Публикацията е подготвена по източници за произхода на българските знамена, книгата на доц. Мария Витошанска, както и от семейни и родови спомени на наследниците на Иван Параскевов.
You must be logged in to post a comment.