Читателска поща: Ямбол – моят прекрасен град

Публикуваме без редакторска намеса. 

„Считано от 1 януари 2017 г. пакетът с автобусни линии от градския транспорт на Ямбол с номера 2, 5, 7, 11, 14а, 15, 16, 18б и 18к е възложен за изпълнение временно на превозвача „Юнион Ивкони“ ООД. За целта има издадено разрешение от областния управител, в съответствие с чл.16д, ал.6 от Наредба № 2 за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси.

Мярката се налага поради обжалване на процедурата за обществена поръчка за възлагане на посочените линии и липсата на сключен договор с класирания на първо място участник.”
И така, „временно” възложен на изпълнение на градския транспорт на Ямбол продължава и до сега. Фирмата е толкова незаменима, че се изчака няколко месеца бракувани столични автобуси да запълнят недостига за поемане на ангажимента. Това се случи в най-студените месеци на годината – януари – март. През това време работещите се се грижеха за фигурата си и вървяха по няколко километра във виелици, сняг и студ, за да стигнат навреме.
Дългоочакваните автобуси пристигнаха. Нищо, че не са според изискванията –прекалено високи стълби, липсва къде да се хване пътника, за да си помогне при качването – даже и за младежи е трудно, абсурдно за възрастни без чужда помощ . Инвалидите може да забравят за ползването им! За комфорта на пътуващите между седалките ( ако се доберат до тях, отново прекалено високи стълби до тях!) има масичка. Може да си пиеш кафенцето (ако си носиш), да се чукнеш за здраве, ако успееш да се изкачиш до седалките и пр. и пр.
Всичко изредено до тук е само, ако имаш търпение да изчакаш 30-40 минути! След това си избираш от три автобуса, движещи се почти един след друг ( с 2-3 минути толеранс) на кого да се качиш!
„Големият проблем е, че безхаберието на общината да направи ефективен градския транспорт докара хората до положение почти да се откажат да го ползват, защото реално не могат да разчитат на него, а сега се оплакват, че хората се движили с личен транспорт или с таксита, а предприятията си направили фирмен транспорт.
От друга страна разписанията на автобусните линии са най-търсената, но неоткриваема информация, която пътуващите разменят помежду си все едно е някакъв безценен позив. Ако не пътуваш редовно, няма как да разбереш кога ще благоволи да мине автобус и дали няма да изтървеш влака, например. Да не говорим, че вечер след 20 часа е шанс едно на хиляда да видиш движещ се автобус.” – написа в статия един журналист.
Повече от година се налага да пътувам ежедневно с трудно придвижващ се партньор, даже съм снимала в телефона си разписанието на автобусните линии, които ползвам (докато ги имаше по спирките) . Оказва се, че много пъти пропускат курс – даже и линиите, които превозват пътници до гарата! Е, има влак, ако не този, следващия ще хванат ( въпреки, че и влаковете, които минават през Ямбол вече са драстично разредени). Налага се да чакаме почти час на спирките! Естествено кондукторите обират гнева на пътниците!
Всичко това са лични наблюдения и констатации. Пътувам почти до последна спирка и в разговори с кондуктори( които се сменят твърде често) ми стана ясна причината за това. От месец февруари не са получавали заплати и напускат, защото много от тях имат кредити, а банките не чакат! Семействата им трябва да се издържат – сметки, храна, облекло и пр. и пр.
Няма ли кой да потърси отговорност за нарушаване на трудовите отношения със служителите на фирмата?
„ Областната управителка Таня Димитрова уреди „Юнион Ивкони“ с осем автобусни линии без конкурс. Регионален шеф на тази фирма е татко й Димитър Кръстев” четем в един материал от пресата – това ли е истинската причина?
Ямбол си има вече и комфортни павилиони на спирките. Удобство, слизаш, купуваш си кафе, вестник, цигари, безалкохолно, лотарийни билети или пускаш фиш за тотото и очакваш голямата печалба. Там ще те чака обслужващата павилиона – нали работят по 11-12 часа? И там положението не е както трябва – шест дни от 6 до 17 часа, умение и работа със софтуера на компанията за различните „ 1001стоки” в това скромно пространство! А заплатата, е, тя не е толкова важна, при тази безработица в нашия град е лукс, каприз и претенция да искаш да е прилична – поне „чисто” минимална заплата да вземеш! На някой от павилионите плащат процент от продажбата за деня – колко ли се пада за работещите? И тук огромно текучество…на персонала. Както казва поета Вапцаров „Аз паднах Друг ще ме смени и… толкоз. Какво тук значи някаква си личност?!” А работодателите печелят. Как иначе ще има толкова милионери при тази оскъдица в България?! Печелят! Защото никой не им търси отговорност за безчинствата! Или са недосегаеми за законите на страната?
И с друго може да се похвали Ямбол, не само с „комфортните” автобуси и удобните павилиони на спирките.
В центъра на града, на една от най-оживените улици – кръстовището на ул. „Раковски” и „Преслав” си имаме мраморен подлез! Да, ама не? – както казваше журналиста Петко Бочаров. През този подлез минаха за кратко пешеходци. След това стана…модерно поредно КАФЕ на тази улица! През лятото мраморен склад и бар, другите кафета може само да им завиждат!
Е, как да не се гордееш със своя роден град?! Не е ли прекрасен?

ТанКир