Трифон Зарезан и винопроизводството в Ямболско

Станислава Минева, уредник фонд Етнография, Регионален исторически музей- Ямбол

В народния календар пролетните обичаи са едни от най-веселите, те отразяват пробуждането на природата. Самите ритуали на всички празници са свързани с поверието за добра реколта и берекет. С всички свои особености пролетните празници говорят за една архаична традиция, отразяваща бита и вярванията на древните местни обитатели-траките. Много от тях са възникнали като езически обичаи, в основата на които стои култът към природата. Обичаите преминават през вековете, до голяма степен се запазва тяхната идея, но съществено се и видоизменят в някои региони.  Най-ранен пролетен празник, най- жизнерадостен и пълен с театралност е Трифон Зарезан, който се чества и всички негови ритуали са свързани с плодородие на лозята. Шумните шествия, които го съпровождат, обилното разливане на вино и ракия в този ден напомнят за древните празници в чест на Дионисий – бог на веселието и виното. Според митологията, той е научил хората да отглеждат винарски сортове лозя и  да произвеждат вино. Самите празници, наречени Дионисии, се провеждали в няколко цикъла.

Ямболският край е известен с дългогодишните си традиции в лозарството и винопроизводството. В пътеписите на Евлия Челеби срещаме описание на града, което гласи: „Това е един приятен град, с хубав въздух и вкусна вода, с градини и лозя, разположени на една височина и гледащи към Тунджа. От трите страни го е обкръжила Тунджа и само откъм страна на северната звезда има възвишения и хълмисти места с лозя“.

Дългата история на виното и винопроизводството в Ямбол ни отвежда към далечната 1924 година, когато в града е създадена винаро-лозарска  кооперация “Мискет” . Две години по-късно е построена винарска изба “Мискет” с годишен капацитет 1000 тона, което я прави една от най-модерните европейски изби. Нейното производство получава отличия в Солун, Виена, Брюксел, Бари и др. Ямболският край е известен с дългогодишните си традиции в лозарството и винопроизводството. В Ямбол и част от околията му лозарството е добре застъпено. Почвата и климатичните условия благоприятстват за отглеждането на лозята. Главните сортове, които се отглеждат в Ямболския регион са памид, дамят и шевка, след тях започват да се засаждат и лозя за десертно грозде.

През 1943 година е открито средно специално лозаро-винарско и градинарско училище. Целта на училището е подготовката на специалисти в областта на лозарството, овощарството, градинарството, скотовъдството и тютюнопроизводството. Отчитайки ролята на Ямбол като лозарски център, през 1944 година Министерството на земеделието и държавните имоти предлага Лозаро-винарският институт да бъде преместен от град Гюмюрджина /в днешна Гърция/ в град Ямбол. По това време град Гюмюрджина се намира в така наречената Беломорска област, присъединена към България през 1941година. Осигурени са необходимите условия за прехвърлянето и нормалното функциониране на Лозаро-винарския институт в града, като са предоставени безвъзмездно 237 декара лозя и три учебни зали за нуждите на института в Ямболското средно земеделско училище, но той така и не започва своята дейност на територията ни.

На днешния празник  традицията повелява всяко домакиня още по тъмно да омеси обреден „трифоновски хляб“, да заколи черна кокошка и да я свари, а като изгрее слънцето – всички с песни и музика тръгват към лозята.  Там всеки от стопаните разкопава около най-едрата лоза, три пъти полива в кръг около корена и с вино на четири места, колкото са посоките на света, захранва корена с хляб, ръсва пепел наоколо и отрязва три пръчки от лозата. От тези три пръчки се прави венец с червен конец, който стопанина поставя върху калпака си и благославя:

Нека е харлия тази година!

От лоза по шиник грозде да берем,

от кютюк по бакър вино да налеем

и през праговете да прелеем!

После там на лозята се избира Цар, а цар е този, който през годината е налял най-много вино.

В наши дни празника на виното, известен в българската народна традиция като Трифон Зарезан – Ден на лозята и лозарството, се чества на 14 февруари по нов и 1 февруари по стар стил.