Миграцията на населението е основен фактор, който оказва влияние върху броя и структурите на населението както на страната като цяло, така и за отделните региони и територии.
Миграцията е обект на наблюдение още от първото преброяване на населението в Княжество България през 1880 година. До 1946 г. тя е регистрирана предимно чрез сравняване на месторождението и местоживеенето на преброяваните лица. Данните от проведените през този период преброявания показват, че миграцията има предимно външен характер – изселвания от страната на население с небългарски произход и заселвания на българи от територии, останали в съседните държави след войните.
От 1946 до 1985 г. миграцията се наблюдава чрез съпоставяне на местоживеенето при предходното и текущото преброяване. През този период движението на населението има предимно вътрешен характер. Основното направление на миграцията е от селата към градовете, което е резултат от протичащите през периода процеси на колективизация в селското стопанство, индустриалното развитие на градовете и засиленото строителство. В края на 1965 г. е регистриран и най-големият брой мигрирали лица – близо 1 500 хиляди.
През периода 1986 – 2021 г. в програмата на преброяванията е включен въпрос, чрез който се наблюдава последната промяна на местоживеенето на лицата в периода между две преброявания. След 1992 г. и във връзка с настъпилите промени в политическата система и отварянето на границите на страната се наблюдава увеличаване на потока на пребивавали в чужбина и завръщащи се в страната.
Вътрешна миграция на населението на област Ямбол през периода 2011 – 2021 година
Към 7 септември 2021 г. 6 789 лица са декларирали, че са променили населеното място на обичайното си местоживеене през периода 2011 – 2021 година. Жените мигранти са 3 579, или 52.7%, а мъжете – 3 210, или 47.3% от мигриралите лица.
С най-висок относителен дял са лицата на възраст 25 – 34 навършени години [1]– 20.1%, а с най-нисък – лицата на възраст 80 и повече навършени години – 4.1% от мигриралите лица.
Жените сред мигрантите преобладават в повечето възрастови групи, като най-висок е относителният им дял при лицата на 75 и повече навършени години.
[1] Всички демографски и социално-икономически характеристики на лицата се отнасят към критичния момент на преброяването – 7 септември 2021 година.
Към 7 септември 2021 г. 50.4% от мигриралите през наблюдавания период лица на 15 и повече навършени години са със завършено средно образование и 29.4% – със завършено висше образование. Най-нисък е делът на лицата без образование – 2.3% от мигриралите през периода.
Разпределението по етническа принадлежност показва, че най-интензивен е процесът на миграция при лицата, самоопределили се към „друга“ етническа група – 58.6 на всеки хиляда души са променили обичайното си местоживеене през наблюдавания период, следват лицата, самоопределили се към българската етническа група – 58.5‰. Най-нисък е интензитетът на миграция при ромската етническа група – 37.1 на хиляда души от самоопределилите се към този етнос.
Направление на вътрешната миграция през периода 2011 – 2021 година
Четири са основните направления, в които се движи населението, променяйки своето местоживеене в рамките на страната: „от градовете – в градовете“, „от градовете – в селата“, „от селата – в градовете“ и „от селата – в селата“. За формирането на тези потоци основно влияние оказват множество социално-икономически фактори, развитието на регионите, както и условията на живот в отделните населени места.
През периода 2011 – 2021 г. 2 624 души, или 38.7% от всички мигрирали лица, са променили местоживеенето си от един град в друг в рамките на страната. Лицата, преселили се от градовете в селата, са 2 331 души, или 34.3%, следват мигрантите по направлението от селата към градовете – 1 134 души, или 16.7%. Най-малък е относителният дял на мигрантите, променили местоживеенето си от едно село в друго – 700 души, или 10.3% от всички мигрирали лица.
Вътрешна миграция на населението между областите
През периода 2011 – 2021 г. 3 103 души, или 45.7% от всички мигранти, са се заселили в населено място на същата област, в която са живели, като 35.2% са се заселили в градовете, а останалите (64.8%) – в селата на областта.
Заселилите се в населени места извън областта, в която са живели, са 3 686 души, или 54.3% от мигриралите лица. От тях 72.4% са мигрирали към градовете, а 27.6% – към селата на други области.
Пристигнали/завърнали се от чужбина през периода 1980 – 2021 година
Към 7 септември 2021 г. 5 184 лица са декларирали, че са пребивавали извън област Ямбол за повече от една година през периода 1980 – 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в област Ямбол през същия период.
Българските граждани, завърнали се в област Ямбол през наблюдавания период, са 4 579, или 88.3% от всички посочили, че са пребивавали в чужбина. Мъжете са 2 388 (52.2%), а жените – 2 191 (47.8%).
Най-висок е делът на лицата на възраст 40 – 49 навършени години към 7 септември 2021 г. – 19.2%, от завърналите се в областта. Етническата структура на завръщащите се български граждани е сходна с етническата структура на населението – 94.8% от тях са се самоопределили към българската етническа група, 1.4% към турската и 1.2% към ромската.
Най-много български граждани са се завърнали от Обединеното кралство – 1 026 души, или 22.4%, следва Гърция – 785 души, или 17.1%, и Испания – 549, или 12.0%, от пребивавалите в чужбина.
Чуждите граждани, пристигнали в областта през наблюдавания период, са 605 лица. Мъжете са 278, или 46.0%, а жените – 327, или 54.0%. Преобладават гражданите на страни от Европа – 95.4%, от всички пристигнали в областта чужденци.
Графикът за публикуване на данните може да намерите на следния линк: Календар за публикуване на данните от Преброяване 2021 | Национален статистически институт (nsi.bg). Основни данни от преброяването ще бъдат публикувани в Информационна система ИНФОСТАТ, както и ще бъдат предоставяни по заявки на потребители в съответствие със Списъка на стандартните статистически показатели и Правилника за предоставяне на статистически продукти и услуги.
Иванка Чонгарова
Старши експерт
Отдел „Статистически изследвания – Ямбол“
Териториално статистическо бюро – Югоизток
You must be logged in to post a comment.