Тази нощ, срещу Еньовден, стават чудеса, а утре преди изгрев се измийте с роса

Тази нощ – в нощта срещу Еньовден, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила, казва поверието. В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. А, за за сте здрави през цялата година, не пропускайте утре, на Еньовден, рано сутринта, преди изгрев слънце, да се измиете в течаща вода или да се отъркаляте в росата.

Това са част от поверията, свързани с Еньовден – денят на лятното слънцестоене, един от най-важните летни празници в народния календар на българина. С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения, смята се за патронен празник на билкарите. Еньовден се чества на 24 юни, когато Православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. На празника на Йоан Кръстител, предсказал идването на Спасителя Исус Христос, християнският свят се отдава на езически ритуали – къпане, прескачане на огън, танци, гадаене, бране на билки и магии за плодородие. Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. От мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила. Затова през тази нощ водата в реките и кладенците на този ден е лечебна и магическа. След като се изкъпе във водите, слънцето поема своя обратен път към зимата. Народът вярва, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти” и “играе”. И който види това, ще бъде здрав през цялата година.