Съботна поезия с … Вили Русева

Присядам ви нещо, красива и умна,

почти прецедент във живота ви семпъл.

Пряма до болка, дори до безумност,

улисана в своето шантаво темпо….

Говоря направо, не цепя басма.

Достатъчно силна, без много за губене…

Играя комар с Госпожа Самота.

Понякога болна, понякога влюбена…

Подхранвам си своя устойчив инат.

Магаре на лед съм, рогато добиче…

Изгубена в себе си, без занаят.

Едно непораснало, крехко момиче…

Не сея омраза, не водя войни.

Кой го е еня, мен пък най – малко…

Погребах във двора си много злини,

комин съм била за безброй откачалки…

Опитвах да бъда и аз като хората,

преболях цяло ято Юдейски целувки.

За свойте си истини яростно борих се.

Без резултат, грамоти и преструвки…

Останах си същото диво зверче.

След толкова камъни, гняв, поражения…

Едно оцеляло, наивно, дете.

С лице срещу вятъра, без угризения…