ДЕН ДО ПЛАДНЕ
Сутрин от ухо на заек тръгва
шепот за голяма хайка.
А огромното небе изстива –
тъй отдавна то отписаха,
че самотно и ненужно бавно се отдалечава.
Лист от съхнеща топола
иска някого да стопли
и лети, и все избира –
нещо въздухът го мами.
Някаква искра се мъчи
тук ли, там ли да припламне –
сигурно душа се моли,
сигурно едва живее.
Идва пладне, облак висва
като знаме уморено.
Вятър с миризма на кисело
сенките за обед граби.
Косъм, вързан за баира
дърпа слънцето обратно.
Ти си просякът, задрямал
до църковната ограда.
***
ИДИ ДАЛЕЧЕ
Иди далече от света,
когато си изпълнен с безпокойство,
когато те измъчва тъмна страст,
когато си обзет от злоба.
Когато гняв те оцвети
с пурпурната си окраска,
ти ближните си пощади
и бягай в пустите пространства.
Там няма никого
и няма да смутиш
децата си и всички близки,
и няма да ги оскърбиш
изричайки безсмислици.
От милост и от благородство
отдалечи се сам
и вярвай – ще ти помогне Бог,
ще те закриля там,
където можеш да крещиш
единствено на себе си.
Но ти тогава ще мълчиш,
озадачен и немощен.
Потресено ще разбереш,
че ти си грешният.
Тогава тихо помоли
за опрощение.
16.11.2019г.
***
НАРОД БЕЗ БОГА
Народ без Бога е слуга нещастен
на други богати народи,
такъв народ убива децата си
още в женска утроба.
Жадна за удоволствия сган,
величаеща чужди кумири,
невежа и страшна тълпа
превърнала всичко в пари.
Народът без Бога се смее,
а домът му бавно гори.
И не знае за какво да живее,
и не мисли как ще умре.
Без Бога сме мъртви души,
измамили само себе си,
отворили жадно очи и уши
за всякакви виртуални мерзости.
И оставаме диви и прости,
макар че говорим английски
и се боим да извикаме горестно:
„Боже, спаси и помилуй ни!”
А Божият съд приближава,
До вратата е – погледни!
Идват съд и въздаяние,
затрупват ни страшни беди.
Единствената утеха остава,
че Бог е многотърпелив:
все още от нас покаяние чака,
всемогъщ и милостив.
Величка Николова
20.11.2019г.
You must be logged in to post a comment.