Съботна поезия с … Антон Кабрански

   Представяме ви няколко стихотворения от книгата на Антон Кабрански „Длетото на думите“. Редактор на стихосбирката е Иван Гранитски. Корицата е дело на Жеко Алексиев, а илюстрациите са на Цветан Казанджиев. Книгата излиза от печат през 2019г. благодарение на  издателство „Захарий Стоянов“. 

 

***

Излях се в слънчеви потири

За да се изпия в твоя чест

Тъй сметла си и ефирна

Като преливаща от радост вест. 

 

Понякога като снежинка нежна

По мен танцуваш докато заспя

Потъвайки във тая обич снежна

Внимавам в шепи да не те стопя.

 

А друг път като пламък си, тогава

Хвърчат искрпи от огнении морета

След тях ще има винаги жарава

Да топли между тия два куплета. 

 

И всяко твое проявление е диря

Към тебе водеща ме – чакан гост

Затуй излях се в слънчеви потири

Изпий ме! и вдигни за мене тост. 

 

***

И още други срещах 

И изпрати. горчиви чаши

С всичките сме пили

Затуй сме се открили

Изброл ги бих

Отново до една

Ако можех

времето да върна

За да науча само

Каква вина изкупувам

И грях какъв изправям

Със цялото това повтаряне. 

 

***

Беше една дълга нощ, 

в която нищо ново не си казахме, наказахме се с думи

и си разказвахме стари истории, 

в които няма герои.

Или ние бяхме героите, 

че оцеляхме, в морето,

сътворено от нашето нещастие.

Или пък бяхме чайки,

ненамерили сушата,

може би запетайки, 

пропуснали думата, 

или ключ бяхме, 

ненамерил вратата, 

човеци отричащи свойта съдба. 

Беше дълга нощ, пълна с ярост. 

С любов, недочакала старост. 

И с уморени герои, 

разказващи никумо ненужни истории

 

***

В момент на краен песимизъм

Прозрях нелепостта на битието

На фона на планетния ни организъм

По-малък съм дори и от кутрето си.

 

На фона на Безкрая съм нищожна

Частица от вселенския му хаос

И в тази перспектива е възможно

Да съм живял едва ли не на халос. 

 

По-кратък съм от времето за мигване

Че нямам като него цяла вечност

Но имам друго – със което идваме

На този свят – един микрон човечност.

 

И ето, че преди безследно да изчезна

Трошица добрина след мен ако оставя

Не бих се чувствал вече безполезен

Пред Времето, Вселената и пред Безкрая.