“Стефан Караджа – сила, подвиг, спомен” . Под това мото днес в Регионален исторически музей – Ямбол беше открита изложба, посветена на 150 години от гибелта и 178 години от рождението на легендарния войвода Стефан Караджа. В навечерието на 2 юни – Ден на Ботев и падналите за свободата на България присъстващите се върнаха назад във времето с удивителния разказ за живота и делото на Караджата, представен от Христина Женкова, уредник в музея.
Увлекателно и с много интересни факти тя представи краткия жизнен път на един от най-видните български войводи, изиграл ключова роля в развитието на българската съпротива срещу поробителя.
Единадесет табла в памет и поменание на Стефан Караджа проследяват пътят на войводата до безсмъртието. Акцент в изложбата са паметниците и паметните места издигнати от потомството в знак на признателност. Основната идея на екипа, реализирал изложбата е да привлече вниманието на публиката към личността и неговата дейност, с което да акумулира интереса за подробности и детайли.
Изложбата откри директорът на РИМ- Ямбол Стефан Бакърджиев в присъствието на зам.кмета на община Ямбол Илияна Бицова и зам.областния управител Волен Дичев.
***
Стефан Караджата – Сила, подвиг, спомен
150г. от смъртта и 178г. от рождението му
Христина Женкова – уредник в РИМ – Ямбол
Тази година се навършват 150 години от смъртта на един от най-видните български войводи Стефан Караджата. Неговата личност играе ключова роля в развитието на българската съпротива срещу поробителя. Заедно с войводата Хаджи Димитър Асенов от Сливен през 1868г. заедно с други 125 българи преминават от Влашко в българско и поемат по пътя към Балкана, по пътя на безсмъртието. Родени в една и съща година – 1840, с един ден разлика /Караджата на 11 , а Хаджията на 10 май/ , те създават най-голямата в историята на българското национално-освободително движение чета. Водят неравни боеве на българска територия и остават завинаги на 28 години.
Проблесналя като метеор над поробеното Отечества четата разбуни духовете, смути и обърка управляващите в Империята, ускори разрешаването на българския църковно-национален въпрос, т.е. признаването на българската нация и заявлението, пред цяла Европа, че българите искат не само права, но и самостоятелно управление. Потвърждение на това са трите програмни документа, които четата носи – Правилник на българското правителство, Прокламация до Великите сили и Мемоар до султана. Те целят да привлекат вниманието към реалното положение на българите. Мемоара до султана, изготвен от Иван Касабов за първи път поставя въпроса не само за икономическите права и верски свободи, но и за независима и свободна държава.
Проявената храброст и героизъм на четниците взривяват българския робски мир по това време. Подвигът на Стефан Караджа и Хаджи Димитър и тяхната чета е толкова велик, че по-късно се създават легенди за тяхното безсмъртие и безсмъртието на „той, който падне в бой за Свобода…“
В изложбата, която РИМ – Ямбол представя пред ямболската общественост си поставихме за цел да покажем силата на нашия герой, но не само физическата. Искаме да покажем онази вътрешна и устояваща на трудностите, която той наследява от славните си предци Бимбиловци и Узунниколовци, от които родове са неговите родители Калина Сгурьова и Тодор Търнин. Силата да продължиш след смъртта на майка си в различните поселения на семейството до установяването в с.Тулча през 1854г. Силата да се включиш в българската военна школа, Първата и Втората българска легия, където ще срещне съратници по съдба – Васил Левски, Хаджи Димитър, дядо Жельо войвода. „Страшна хала, решителен и неустрашим…“. Така го описват в легията. А за подвига им с В.Левски в боевете при белградската крепост двамата са наречени „левове“. Силата до края да устояваш веруюто, завещано от патриарха на българската революция Раковски за четите и нашата свобода, но поставено на друго ниво. Четата на двамата войводи се прояви като емоционална инжекция за българското общество. Действията и дори обречени на неуспех извадиха от забвение българите облъчвани в продължение на 4 столетия като рая. За да стигне до посланието „Времето е дошло да вървя там, където ме очаква цял народ да си търсим правата“. Силата да убедиш около 70 души да тръгнат след теб там, където смъртта е сигурният вариант. Силата дори да не вдигнеш оръжие към противника мюсюлманин / Агата на с.Саръ яр, който дори след това им дава каруци за по-бързо придвижване./ Силата да приемеш боя с превъзхождаш по численост враг още от стъпването на българския бряг до края. В петте битки на четата при Караисен, м.Карапанова курия, с. Вишеград и Канлъдере, където войводата е тежко ранен и заловен. Сила в подвига и смъртта.
Ето как описва Христо Македонски залавянето на Стефан Караджа на 12 юли: „Беше привечер, едва ли имаше час до мръкване. Понеже турците настъпваха, не ни оставаше нищо друго освен да извадим сватбите и да се бием с хладно оръжие. като всеки началник Караджата вървеше напред толкова решително, като че ли ицлиза на сцената на някой парижки театър. Взехме да отстъпваме, за да избегнем обсадата. Само Караджата не може да отстъпи, защото вече беше толкова пронизан и нашарен от куршумите, щото не можеше дори да върви. Войниците се нахвърлиха върху него и го завлякоха в стана си.“
На 30 юли в русенския затвор на 28 години приключва жизнения път на войводата Стефан караджа. Но той, Хаджи Димитър и останалите четници са вече легенда. „Подвиг, славно събитие, епоха в нашата емиграция и на българското политическо и умствено Възраждане, спомен за потомството, урок и пример за нас.“ Такава е оценката на Христо Ботев за четата от 1868г. И същия ще използва силата на войводата и в безсмъртната си поезия, където неговия герой все ще търси „духът на Караджата“.
You must be logged in to post a comment.