Спортна слава: Бате Мишо – голям атлет и любимец на децата

Роден на 29 декември 1935 г. в Ямбол, Михаил Бъчваров отрано има примера на по-големия си с 9 години брат Димчо Бъчваров. Но… започва с футбола и отбора „ДНА – Ямбол”. Най-популярната игра си остава докрай в сърцето му и дори по-късно, вече като активен атлет, той даже успява да изиграе няколко мача с представителния тим на „Левски”.

На 18 години Бъчваров-младши печели първата си победа в спринта на 100 м с 11.3 сек. Пристигайки в София, Михаил записва Полувисшия институт по съобщенията и, след като го завършва, е приет и във Висшия институт по физкултура (ВИФ). През 1953 г. Мишо за първи път е включен в национална гарнитура на България, участвайки в щафетата 4х100 м на срещата България-Румъния. Две години по-късно вече е рекордьор с квартета 4х100 м (заедно със Стефан Иванов (Чечо), Валентин Старчев и Ангел Гаврилов). През същата тази 1955 г. Бъчваров е с бронз на 100 м от Световния младежки фестивал във Варшава. А през 1957 за първи път прави дубъл на Балканиада в спринта – златни медали на 100 и 200 м от Атина. През 1958 г. Михаил печели наведнъж цели четири медала от национален шампионат – 100, 200, 400 м и щафета 4х100 м – случай без аналог в аналите на родната атлетика.

Михаил Бъчваров участва на Олимпиадата в Рим през 1960 г., но един ненадеен абцес на зъба му точно ден преди старта в серията на 100 м проваля напълно плановете и надеждите му. През същата тази 60-а по настояване на брат си Димчо Михаил опитва 400 м с препятствия. И не само опитва, но и в рамките на един ден (04 октомври) на два пъти (!) коригира българския рекорд – 53.5 и 52.9! И това в края на сезона, след като е станали и двоен балкански шампион (100 м и 200 м). Впрочем Бъчваров потретва този дубъл – преди това го сторва през 1957 и 1958 г. А през 1963 и 1964 г. Мишо пак е балкански шампион – на 100 м в добавка към квартета и на 4х100 м (общо 15 са балканските му титли в спринта и щафетите!).

Михаил продължава да шества на пистата дори до 1967 г., когато вече 32-годишен на 100 м побеждава най-добрите ни спринтьори – Ж.Трайков, М.Лалов, К.Шипоклиев, Й.Глухчев.

След приключване на състезателната си кариера, Михаил Бъчваров веднага започва преподавателска дейност – едновременно във ВИФ и във ВМГИ. Първите му изявени състезатели са националите на 800 м Иван Иванов (Конфуций), Петър Кятовски и Петър Хиков. По-сетне Бъчваров продължава да работи със спринтьори и хърделисти. Най-изявеният му ученик е рекордьорът ни на 400 м с преп. Тома Томов (рекордът му 48.48 от 1986 г. е неподобрен и до днес, почти 30 години по-късно). При Мишо тренираше и сребърният медалист от ЕП в зала в Лиевен’87  и рекордьор на 400 м Момчил Харизанов, както и европейският шампион за юноши Красимир Демирев. За кратко при Бъчваров се подготвяше и сегашният декан на Учителския факултет при НСА проф. Апсотол Славчев. По време на дългата си треньорска и преподавателска кариера Михаил Бъчваров подготви 12 майстори на спорта, 123 национални шампиони и седем рекордьора – както в спринта и препятствията, така и в бяганията на средни разстояния. Възпитаниците му са подобрили над 110 национални рекорда в различните възрастови групи. В тази връзка проф. Бъчваров споделя: „Искрено съжалявам, че Николай Антонов (б.а. световният шампион на 200 м в зала) не бе ориентиран в бягането на 400 м с препятствия. С неповторимия си талант Кольо можеше да бяга 400 м за 44 секунди и 400 м с преп. за около 47 (!) секунди!”.

През 1978 г. Михаил Бъчваров защитава доцентска степен във ВМГИ, след 2 години защитава доцентура и във ВИФ. През 1989 г. Бъчваров получава научното звание „професор”.

Няколко страници трябва да бъдат отделени, за да се припомнят постиженията на проф. Михаил Бъчваров в областта на спортната наука. Цели 14 години той е зам.директор на Центъра за научно-приложна дейност към БСФС. Проф. Бъчваров създава 15 лаборатории и ред апаратурни методики за научно-приложно подпомагане на подготовката на проекто-олимпийските и националните отбори. Михаил дейно участва и в създаването на повече от 10 окръжни научно-приложни центрове в областта на спорта. Проф. Бъчваров е автор на 9 монографии, 14 книги и учебници в областта на ТМСТ, кондиционната подготока във футбола, биомеханиката в леката атлетика, научно-приложния контрол в спорта, методологията в спорта и т.н. Той е автор и на над 120 научни и научно-методични статии в областта на спорта въобще. Проф. Бъчваров е издал и една книга в чужбина (в Гърция за футбола). Единадесет негови статии са публикувани в списания и научни сборници в редица европейски държави. Михаил Бъчваров е автор на първата по рода си в света книга „Спортология” – израз на пионерската му дейност в областта на създадената от него „Единна наука за спорта”. Той е създател и на „Речник по спортология” – учебно помагало за всички спортни специалисти. През 1987 г. Бъчваров защитава докторска дисертация на тема „Теоретични и приложни основи на специализираното разнообразие в спорта.”

Бъчваров освен с науката се захваща и с нещо по-емоционално – с поезията. Той има публикувани 10 разказа. През 2000 г. издава спортната стихосбирка „Смесици”, а през 2004 г. заедно с брат си доц. Димчо Бъчваров, издава съвместна стихосбирка с избрани творби.

Мнозина обаче – дори и днес – повече разпознават проф. Михаил Бъчваров като водещият бате Мишо от популярното спортно-забавно предаване на БНТ „Бързи, смели, сръчни”. Цели 16 години (от 1971 до 1987), заедно с проф. Константин Жалов (като жури), Мишо е водещ на предаването и приковава в неделната сутрин пред малкия екран хиляди български деца и юноши.

През 1994 г. проф. Михаил Бъчваров е назначен за кондиционен треньор и програмист по натоварването на националния отбор по футбол. Мишо преживява като участник тревогите, вълненията и триумфа на „лъвовете”, тържествувайки заедно с тях за четвъртото място на световното първенство в САЩ. За успеха проф. Бъчваров е удостоен с орден „Стара планина” – втора степен.

Младолик и винаги деен, Михаил Бъчваров не познаваше отдих. След като постепенно се отдръпна от спортната наука, той прекарваше времето си повече на вилата в покрайнините на София. Неговият син Боян Бъчваров не успя да достигне успехите му, макар да пробяга 100-е метра за 10.48 сек.през 1983 г. И както изглеждаше на не повече от 50, с неизменната усмивка и припряност, така внезапно през лятото на 2009 година Михаил Бъчваров получи сърдечен удар и ни напусна завинаги.

Проф. Михаил Бъчваров отдаде сили и енергия през по-голямата част от активния си съзнателен живот на леката атлетика. И винаги остава пример за подражание у тези, които го познаваха. Пример с неукротимия си дух и всеотдайност – в името на спорта.

Рубриката се реализира със съдействието на община Ямбол