Сбогуваме се с гласа на Ямбол Мария Драгова

Уважаеми съграждани,

С дълбока тъга съобщаваме, че след кратко боледуване ни напусна МАРИЯ ДРАГОВА ЯНКОВА

Поклонението ще се състои на 24.09.2020 год. (четвъртък), от 12:20 часа в Параклиса на Гробищен парк – Ямбол.

Мария Драгова е родена на 10 февруари 1936 г. в ”Търновската махала” на град Ямбол, в работническото семейство. Има по-малка сестра.

Личността на Мария Драгова е свързана трайно с културата и публичния социален живот в нашия град, а в последните години от живота й и с организационна работа в местната структура на БСП. На 16 години тя започва работа като диктор в местния радиовъзел, където работи до пенсионирането си. В продължение на 50 години нейният характерен кадифен алт неизменно звучи от абонатните радиоточки, от самодейната и професионална сцена, от президиумите на политически и социални форуми, от летните естради и озвучителните тонколони на всяко общоградско мероприятие. В този период постига огромна популярност и абсолютна гласова разпознаваемост, каквато много малко публични личности и до днес са имали. На нейната инициативност, целенасоченост и изграден с много труд личен професионализъм се дължи превръщането на „Радиовъзел Ямбол” в незаменим за населението информационен източник, с ясна концепция и програмна насоченост. Мария Драгова успява да привлече за работа множество автори – местни и национално известни, и да подчини на ясни критерии работата на всеки един от тях в любимото на ямболци „малко радио”. Заради професионалните си постижения и уважението, което печели сред журналистическата общност е приета за член на СБЖ още през 1955 г., когато е едва на 19 г. На три пъти е избирана за член на Националния съвет на СБЖ и до 1960 г. е единственият официално признат професионален журналист в Ямбол.

През 1952 г. за първи път се включва като изпълнител в оперетата „Волният вятър” от Исак Дунаевски – реализация на Музикален театър „Проф. Драган Кърджиев”- Ямбол и от тогава до 1991 г., когато театърът е закрит, играе в 76 постановки на класически оперети, мюзикъли, зингшпили и една камерна опера. Неизменно създава запомнящи се сценични образи и постига успехи, в които влага много упорит труд и много страст.

1952 г. в творческата автобиография на Мария Драгова е свързана с раждането на два самодейни състава и любителския киноклуб на града, всички те в читалище „Съгласие”.

Естрадно – сатиричният състав, на когото тя, заедно с Димчо Рошманов, Марин Едрев и Луша Петрова, е създател, се появява в отговор на партийния призив за изкореняване на недъзите в социалистическото общество чрез осмиване и има силна идеологическа насоченост, която талантливите самодейци успяват да запазят, без да бъде натрапвана на зрителите. Съставът има множество участия със скечовите си реализации, писани от талантливи български сатирици и получава колективни и индивидуални награди на четири фестивала на художествената самодейност.

През 1952 г. в Ямбол Маргарита Женкова прави успешен опит да създаде куклено-театрален състав на издръжка на бивш Общински народен съвет, отдел „Култура”. За кратко време и Мария Драгова го подкрепя и дори участва в една куклена постановка, но не е удовлетворена и преценя, че нейното място не е там. Разделя се с него и се свързва изцяло с естрадата, Музикалния театър и самодейните театрални постановки.

През 1956 г. сред самодейните читалищни състави на „Съгласие” в Ямбол се появява първият любителски киноклуб с ръководител д-р Андрей Карадимов. Няколко кратки неми филмчета с участието на Мария Драгова отбелязва навлизането й в любителското кино като изпълнител и се оказва за нея в продължение на 23 години удачно поле за лична изява. За изпълнението на главната роля, която й е поверена от д-р Андрей Карадимов – автор на сценария и режисьор на филма „Първият е съдбоносен”, в партньорство с актьора Георги Жеков, Мария Драгова получава голямата награда за изпълнение на Първия фестивал на любителското кино в България. Най-висока награда получават и самият филм, и неговият автор, и режисьор. Този успех дава тласък на кинолюбителите в Ямбол и се взема решение да организират ежегоден филмов фестивал на любителските филми, който до 1975 г. се провежда сравнително инцидентно. От 27.11. 1975 г. фестивалът става ежегоден и е наречен „Златен клас”. Същата година любителският киноклуб при читалище „Съгласие” печели голямата награда с филма „Златото на Тракия”, в който участието на Мария Драгова отново доминира професионално.

Жизненият път на Мария Драгова няма да бъде пълен, ако не споменем за нейната обществена дейност в ОФ, Профсъюзите и най-вече в читалищата.

„Съгласие” изгражда в нея артиста, когото откривахме на сцената, на естрадата, в концертната зала и който никога не отказваше участие дори и в организацията на скромни квартални мероприятия.

В НЧ„Зора 1945”, Мария Драгова е дългогодишен член на настоятелството, което се опира на нейния организаторски талант, принципен подход към решаването на всеки възникнал проблем и множество социални контакти.

В годините на демокрацията, вече пенсионерка, Мария Драгова не прекъсва връзката със света около себе си. Активно участва в публичния, политически и социален живот на града, озвучава телевизионни филми, репортажи, реклами, помага на по-младите си колеги и води ежечасна битка с тях за чист и звучен български книжовен език.

През последните 25 години Мария Драгова бе сътрудник на ОбС на БСП в Ямбол и отдаде цялото си сърце за повишаване на авторитета и организационното състояние на партията в града.

Нека да я запомним с добро, с желанието й да бъде полезна с каквото може на всеки и за всичко, с огромната й работоспособност, професионална дисциплина и непресъхващ стремеж към новите хоризонти, които мечтаеше да достигне дори и на преклонна възраст.

Да преклоним глави пред един живот, изпълнен с упорит труд, успехи и постигнати мечти!

Поклон пред паметта й!