Руско-турската война от 1828-1829 г. през един по-различен ракурс

   Вчера, 18 септември 2019г., Регионален исторически музей – Ямбол представи изложбата  „Далеч от Родината, с мисъл за Ямбол”. Неин автор е Христина Женкова, уредник в отдел „Възраждане“ в РИМ – Ямбол. Художественото оформление е дело на художника Таня Косева.

   Изложбата представя Руско-турската война от 1828-1829г., едно сравнително непознато за широката публика събитие, през различен ракурс. „Проектът беше обмислян дълго и в първоначалната концепция се акцентираше върху два факта: първото освобождение  на Ямбол от войските на Дибич Забалкански в началото на август 1829г., както и периодът на Междуцарствие, когато българите в града ни живеят сами със себе си и са госдодари собствената си съдба. Вторият акцент падаше върху масовото изселване на ямболското население от пролетта на 1830г.”, разказва Христина Женкова.

   В хода на изследванията авторката променя както името, така и концепцията на изложбата, избягвайки от класическия вариант на показване на войната – нейното начало, цели, стратегия, военни сражения последици. Събитието е отразено чрез спомените на съвременниците,  докладите на руски военноначалници, сведенията на западноевропейски дипломати и пътешественици, но е отделено специално вниамние на дарителското дело на онези българи, които напускат родните места.

   „За ямболци тази война ще бъде 30 дни без турско присъствие, през които те ще гледат на света с очите на свободните хора. След нейното приключване югоизточните български земи никога няма да са същите. Войната завинаги ще остане една голяма рана не само за самите изселници, но и за техните потомци. Изпълнявайки клаузите на Одринския мир, с руснаците през 1830г. от Ямбол към Влахия, Молдова и Южна Бесарабия тръгват около седем хиляди души – занаятчии, земеделци, учители, свещеници и техните семейства. На тези хора, поели към непознатото и неизвестното с еднопосочен билет, посвещаваме тази изложба.

   Част от изселниците, особено заселилите се в Браила и Болград, успяват да натрупат състояние. С годините те достигат до моралното прозрение за дълга към отечеството и започват да подпомагат по различен начин сънародниците си”, продължава разказа си авторката.

   В изложбата е отредено специално място на дарителските жестове на отделни личности, опълченци и фамилии от Ямбол или с ямболско потекло, които подпомагат образователното и културно развитие на града – фамилиите Попович, Янкови, Параскевови, Чапърови. Не е подминато и участието на ямболци в живота на Болградската българска гимназия, Браилското българско училище, Българското книжовно дружество.

    В оригинал посетителите могат да видят църковните книги „Миней” и „Апостол”, с приписки за дарителство, учебници от епохата, първата детска книжка „Гуслица” и др.