От фонд „Възраждане“ на Регионален исторически музей – Ямбол
Христина Женкова, Регионален исторически музей – Ямбол
В Регионален исторически музей – Ямбол, фонд Възраждане, през 80-те години на ХХ век постъпи малка книжка с твърди корици и лилава подвързия. Като фамилна собственост тя е заведена под инвентарен номер 1384. Пълното и заглавие е „Готварска книга или наставления за всякакви гостби, според както ги правят в Цариград и разни домашни справки”. Издадена е в Цариград в печатницата „Македония” през 1870 г.
За любителите на историята, печатница „Македония” се свързва с името на едноименния вестник, чийто главен редактор в продължение на 6 години е П. Р. Славейков. Той е един от най – ревностните дейци на борбата за самостоятелна българска църква и национално освободителните борби на българите, лидер на българските либерали след Освобождението, фолклорист, преводач, журналист. Заедно с това е и изтънчен любител гастроном, съставител на Първата българска готварска книга.
Издаването на готварската книга съвпада с десетгодишния престой на Славейков в Цариград /1864 – 1874 г./. Активен журналист и общественик, той се среща ежедневно с много българи, установили се трайно в Цариград. Известно е, че по това време в столицата на Империята има повече от 50 хиляди българи, които държат няколкостотин гостилници, млекари, рибари, занаятчии, които биха проявили интерес към четиво от такова естество. А още по – голям интерес такава книга би предизвикала в българските земи.
Повечето от рецептите са свързани с българските традиции в храненето – като „Киселата чорба”, представена така както автора я помни от детството си в Търновско и Тетевенско. Нека не забравяме, че Славейков е човек, известен с богатия си кулинарен опит – в неговата библиотеката има много френски кулинарни книги. Всичко това му дава основание да събере и издаде готварските си рецепти.
Готварската книга на Славейков съдържа 206 страници. В нея наред с рецептите от българската и балканска кухня има и такива от френската, английска, руска, датска и др. Готварските рецепти са разделени в 12 отдела: чорби, кебапи, яхнии, кюфтета, ястия в тава, ястия от месо, тестени сладки ястия, /кадаифи и халви/, ястия от зеленина /вегетариански ястия/, пилафи, ошафи, сладка.
Следват „Притурка за разни работи”. В нея са включени разни практични съвети за приготвяне на хляб, съхранение на плодове и зеленчуци, запазване трайността на яйца, за солене на месата, приготвяни на наденици и др. Книгата завършва с тълкуване на някои употребявани в книгата думи.
Още от пръв поглед се забелязва преобладаващото ориенталско влияние в кухнята, характерно за района. А използваните мерки и теглилки са тези, употребявани по онова време – драм, ока, кило и др.
Интересът на автора към съставянето на готварската книга е оправдан, като се имат предвид изявените му кулинарни способности. Неговият син Рачо, в спомените за баща си разказва за гуляите, които баща му организирал на ливадите край Трявна с музика и много песни, където Славейков демонстрирал с охота кулинарните си умения. А проф. Константин Гълъбов в спомените си за Славейков, описва как той приготвял „агне в трап”. „ Изкопава се трап, който се отъпква добре. После в трапа се запалва огън , който гори поне два часа, за да има много въглени /използвано дърво – габър/. Агнето се одира, приготвя се пълнеж, който се слага в агнето. Облепва се в орехови листа и се поставя в голяма тава, върху връшник. Най – напред връшника се затрупва с въглени, а после с пръст. След два часа агнето е готово”
Второто издание на Готварската книга е през 1872 г. Днес тя е библиографска рядкост и с двете си издания от ХІХ в. Като такава е включена и в колекцията „Старопечатни и църковно-славянски книги“ на Регионален исторически музей – Ямбол.
You must be logged in to post a comment.