Празнична поезия с Галена Върбева

Дела трябват, а не думи…

 

Животът, сбрал се в няколкото мига

белее се над онзи връх висок.

Печелиш ли – „печалбата“ не стига.

Забравили сме лъвския ти скок…

Ти вдиша съкровената утеха,

но тъжен вопъл чу във песента.

Бунтовна кръв не вярваше в успеха,

хомота робски тлее в пепелта.

Ти единствен, който чрез делата

българският дух им възроди.

Пръв посрещна даром свободата –

завинаги в нетление бъди!

В черни дни и светли нощи, Дяконе,

завет шептеше в градове, села.

И заклел се в своето разпятие,

ти думите облече във дела!

Със своята гореща, свята кръв,

друг теглото не успя да вземе.

Не за власт, богатство да си пръв –

а в подвига, велик на наш`то време.

Отдавна вече няма смели хора,

дето „дом“, „родина“ ги изпълва с чест…

Да плачат могат, не и да се борят.

Брат за брата не се жертва днес!

Макар пред теб сега да коленичат,

напускат бавно своята родина.

Българското някои не обичат,

в здрача изход виждат ли?… Малцина.

Словата ти надеждата завръщат.

Със смисъл във бунтовния ни век.

В българи отново ни превръщат –

каквито сме … макар и в път нелек.

Животът, сбрал се в няколкото мига,

днес изгрява на върха висок.

Дяконът надеждата въздига.

Един над него има само. Бог!

 

Галена Върбева