„Полет по време на буря“ – новата книга на Илко Капелев

Преди броени дни излезе от печат поредната книга на ямболския творец Илко Капелев. „Полет по време на буря“  е отпечатана в издателство „Български писател“. Редактор на книгата е Боян Ангелов – председател на СБП, а майстор на корицата и на графиките е известният ямболски художник Цветан Казанджиев.
 
…Стиховете в тази специална за мен книга са писани при различни обстоятелства, на различни места, в различни възрасти. Писани са в продължение на 45 години: от войнишката палатка в суровите зимни планини – до днес. Писани са по време на полет в небето; по време на войните в Афганистан и Кавказ; по време на работа в нефтонаходищата на Сибир; по време, когато бях риболовец и „изкормвач“ на трупи в най-голямата сибирска река – Об. Писани са по спомени от мансарди и посолства, от северни шейни (нарти) за елени и кучета, от катери, реки, хеликоптери, мразове, снегове и прочие атрибути… Писани са, когато бях „полярно животно“, което се храни с консервирано телешко в безкрайните дебри на руския лес; писани са, когато бях скитник, безсмъртник, безпътник, на когото животът тече в наказание – непрестанно да лее стихове в срок от 300 години, като оня горд и красив титан, когото Зевс е приковал на скалата…
…Посвещавам тази книга на най-малкия човек в моя род: първородният ми внук Пресиян, който е само на две годинки и два месеца… Сигурен съм, че по сила и храброст той ще прилича на българския владетел от крумовата династия Пресиян и един ден непременно ще покори своя връх! А дядо му ще го гледа някъде от много високо и ще сияе по него!…
На добър час на новата ми книга!“ 
 
НА ВОДОПОЙ
Коремът на лодката изкъркори под нас
и легна в тръстиките като убита пъстърва…
Елените тихо нагазиха в дивия саз
и пиеха жадно с дебели и опнати бърни.
Нощта се разсипа в тревите. А летният здрач
се сля със небесната угар. Звездите покълнаха.
Аз в миг забелязах как някакъв едър рогач
разпори зората – то сякаш бе хряснала мълния.
…Брегът се извиваше в утрото тих и зелен,
където едва не обагрих с кръвта си водата.
Дано е за хубаво! Но оня урок на елените,
ех, мир не ми дава и все ми напомня стадата…
1982, Западен Сибир
МАЛКА НОЩНА ПРИКАЗКА
Видяхме се със теб съвсем случайно.
Но не случайно срещнахме се с теб.
Към твоето сърце пътувах тайно…
И сякаш… през люлееща се степ.
А може би пътувах през пустиня,
оазисът в която беше ти!…
Получих от небето милостиня:
то моят път към тебе осветѝ…
И ето, като бедуин объркан
целувам на колене твоя бряг.
Не бих могъл със друга да те сбъркам.
От тук ще те отмъкна в златен впряг!
А после ще те отведа незнайно
на някой тих и благороден връх,
където като приказка безкрайна
аз бих те препрочитал с огнен дъх!
Сега повярвай в тази звездна среща!
Виж как блести измислената степ…
Отварям остро вятъра насрещен,
във който ще се скрием само с теб…
21.06.2020 г.
ПОЛЕТ ПО ВРЕМЕ НА БУРЯ
откъснах се от теб природо
но трябва да се освежа
едно листенце ще е пода
на който благо ще лежа
ще светна слънцето и тихо
глава на него ще склоня
сега ти посвещавам стиха
във който ще те съхраня
аз нямам време да се туля
зад облаци и черен дим
животът ми във тебе хлуе
небесносин и невредим
връхлитат ме стрелби и бури
и мълнии ме громолят
природо светла в мен ти тури
искра от въглен неполят
заспивам в листите ти горо
но трябва да се освежа
преди да си представя бора
под който вечно ще лежа…
 
16 юли 2008 г., 00,15 ч.;
Ямбол