Регионален исторически музей организира пешеходен тур „По следите на нашето Освобождение“, по повод 142 год. от Освобождението на Ямбол от османско владичество.
Сборен пункт на 16 януари от 15.00 часа, източната част на Безистена.
Маршрут: Безистен – улица Търговска – Паметник на историческото място, където е посрещната първата руска военна част от 23 Донско-казашки полк, командван от полковник Бакланов. Нека заедно да се върнем 142 години назад, за да съпреживеем последните дни преди Свободата – така мечтана, жадувана, извовювана…
….Новата 1878 година жителите и Градът посрещат в страх от неизвестното. Всеки ден през Ямбол преминават части на отстъпващи османски войски. Най-тежки са дните, известни като „5-те дни на ужаса”. Докато населението търси убежище в Ормана, на Зайчи връх или в домовете на заможни турци, то Градът поема най-големия удар. Неговите рани са най- дълбоки.
12 януари- унищожени са градините и лозята на Кърклар баир. Хълмът е опожарен.
13 януари- запалени са двете български църкви в Каргона. Атанас Кожухаров със сълзи на очи ще каже, че за българите това е деветият кръг на ада.
14 януари- преминаващите през града части разграбват българските дюкяни , работилници и къщи в Каргона. Направен е опит, за щастие неуспешен, за взривяване на Безистена.
15 януари- безчинствата в Каргона продължават. Българите масово напускат домовете си и търсят убежище в централните части на града и околностите.
16 януари – през града преминава последната колона от около 10 хиляди турски войници.
Градът притихва, няма движение по улиците, населението е в очакване на неизвестното. Градът търси начин да се съхрани и опази. За това и на следващия 17 януари, когато авангарда на 23 Донско-казашки полк , начело с Николай Яковлевич Бакланов влизат в града в посока от към Сливен, никой не излиза да ги посрещне. Русите в галоп на коне преминават през тъмнеещия град и спират почти в края му, пред дома на Афуз ага. Конете тропат нервно в студа, лицата на руснаците са смръщени, говорят насечено. И тогава, чули руската реч, ямболци отначало плахо, а след това уверено и смело, излизат от скривалищата, правят арка и посрещат освободителите подобаващо. Момент неописуем и върховен, както ще възкликнат летописците на събитието…
„17 януари 1878г. За Подвига, Свободата и Новото начало”
Христина Женкова
You must be logged in to post a comment.