Памет: 150 години от основаването на БРЦК

На 31 октомври 1869г  е основан Български революционен централен комитет.  Това е българска политическа организация и ръководен орган на българското национално-революционно движение през 70-те г. на 19 век. 
През 1870 г. в БРЦК се оформят Външен център – със седалище в Букурещ и ръководител Любен Каравелов и Вътрешен център – със седалище в Ловеч и ръководител Васил Левски. На Първото общо събрание (29 апр. – 4 май 1872) в Букурещ се приемат устав и нова програма на БРЦК. Председател е Любен Каравелов. Васил Левски е избран за главен апостол на комитетите в България. Печатен орган на БРЦК е вестник „Свобода“ (от февр. 1873 преименуван „Независимост“).

   След разкритията на Димитър Общи, за да спаси организацията, ЦК в Букурещ взема решение за въстание, осуетено поради залавянето на Васил Левски и удара върху Вътрешната революционна организация през есента на 1872. През втория период в дейността на БРЦК (1873-74) комитетът изпада в криза. Правят се неуспешни опити за възстановяване на Вътрешната революционна организация. След II общо събрание (11-12 май 1873) настъпва известно раздвижване под влияние на П. Хитов. Връх взема четническата тактика. През 1874 е свикано III общо събрание, което сменя ЦК. Русенският комитет е признат за централен в България С. Стамболов е избран за главен апостол. От 8 декември 1874 печатен орган на БРЦК става вестник „Знаме“ на Христо Ботев. Целият трети период от дейността на комитета се развива под влияние на неговите радикални възгледи. На ново общо събрание в Букурещ (12 авг. 1875) БРЦК се трансформира в Български революционен комитет 1875. Взето е решение за обявяване на въстание в България (виж Старозагорско въстание). Неуспехът му довежда до криза в комитетското ръководство. След оставката на Христо Ботев комитетът се разпада. Привържениците на революционни действия съставят (ноем. 1875) в Гюргево нов ЦК. Членовете му започват подготовката на Априлското въстание.
Поклон!