Никулден е! Традиции, поверия и обичаи

икулден е светъл и тачен празник за българското семейство, на който празнуват (по данни на НСИ от 2020 г.) близо 195 хил. мъже и жени с името Никола, Николай, Николина, Никол и техните производни. На 6 декември софрата е богата, отрупана с любимите постни сарми и чушки с боб, домашни колаци и ако не пълнен шаран, то поне риба, приготвена по любимата семейна рецепта.

Св. Николай Чудотворец е покровител на водите и подводния свят, пазител на дома и семейството, избавител на пленниците, покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.

Суеверия и предания на Никулден

В наши дни традицията е цялото семейство с близки и познати да се събира около трапезата, а някогашните разбирания са били, че на този ден домакините не работят къщна работа в чест на светеца.

На 6 декември някои семейства празнуват освен имените дни на близките си и личен семеен празник, наричан още светец, оброк, наместник и др. Незадомените моми и ергени обикалят по къщите на роднините си, за да ги поканят на празничната вечеря. Вечерта идват само най-възрастните мъже. Най-възрастният сред тях прекадява трапезата и разчупва празничната пита. Така цяла нощ мъжете обикалят всички къщи на семействата от рода.

  • Традицията повелява приготвянето на рибник

В миналото, както и сега, традицията повелява приготвянето на рибник – пълнен шаран с лук, ориз, орехи и др., за празничната вечеря. Вярвало се е, че когато се пече пълнената риба трябва да остане цяла, без да се разкъса, защото ще се скъса късметът в къщата. След вечеря жените запазвали кръстовидната кост от главата на рибата като амулет против уроки или я зашивали на шапчицата на новороденото в къщата, за да е здраво.

Костта се използвала още и от баячки срещу безсъние, силен плач и отоци.

  • Люспите от рибата

Според суеверията при почистване на рибата люспите не трябва да падат на земята. Ако все пак някоя падне, никой не трябва да я настъпва, защото ще го застигне лоша болест. Най-голямата люспа от рибата се прибира в кесията, за да е пълна през цялата година с пари.

Костите от шарана не се изхвърлят, а се изгарят, пускат се в реката или се закопават в земята за плодородие и семейно щастие. Ако гостувате на празника в някой северен град или селце в България, могат да ви поканят да си почистите зъбите с кост от рибника, за да са здрави.

  • Покровител на бедните и помощник на неомъжените жени

Според популярното предание светията е помагал на бедните, като им давал пари. Една нощ св. Николай помогнал на осиромашал човек да ожени трите си дъщери, като му дал по една торба с жълтици за всяка дъщеря. Затова е прието банкерите също да отбелязват своя професионален празник именно на тази дата.

Тази легенда обаче има и друго тълкование и то е, че неомъжените моми почитат светеца, който ще им помогне да се задомят. В деня, посветен на св. Николай, те отиват на черква, за да запалят свещ и оставят дарове в храма, а после отиват на мегдана и се хващат на хорото, за да бъдат огледани от момците.

  • Прогонване на мишките

В Странджанския край стопанките оставят парче от празничния хляб и варено жито на тавана и наричат „Ела, свети Никола, да си похапнеш и мишките да разгониш“.

  • Тълкуване на времето

По това има ли сняг на празника се гадаело каква ще бъде годината – ще е плодовита, ако е натрупал дебел сняг, ако вали дъжд – годината ще е добра за царевицата, а ако времето е топло и слънчево – ще има голяма суша през лятото.

Празник на овчарите

Малко известен факт е, че в някои краища на България Никулден е наричан За овче здраве. В районите около Чипровци, Стара Загора, Пловдив и др. Никулден е празник на овчарите.

Рано сутринта те извеждат овцете за паша и играят като хвърлят гегите си. Този от тях, който хвърли гегата си най-далече ще има здраво стадо и млечни овце.

Празник на моряците

Според една от най-известните легенди шаранът е „слуга“ на св. Николай. Когато един ден светецът плувал с гемията си, буря и силни морски вълни пропукали дъното ѝ. Тогава светецът извадил с голи ръце шаран, с който запушил дупката и спасил моряците в лодката.

От древността сред старите лодкари се запазило поверието, че на носа на нова лодка задължително се вгражда икона на светията, за я пази. Традицията повелява, че първата уловена риба се посвещава на св. Николай, приготвя се и се изяжда на самия бряг, пуска се отново в морето или се дава на близките. На 6 декември е прието корабите и лодките да не излизат в открито море. На този ден се закрива есенно-зимния риболовен сезон.