***ГРИЖА СЕ за чуждите думикато за свои деца,обличам гив най-красивите си представи.Българските думитърпеливо чакат да ги нахраняуморени след превода.После сънуватдърветаптициоблаци и поляс които рисуватпрофилa на планинитеи на едно момиче,родено в малък куплетухаещ на розии родна земя.Искам да бъда музавместо поет.
БОЖЕСТВЕНА АКСИОМА
Тишината е храм на мислите,
преди да прекрачат в съзнанието.
Любовта е икона, пред която
душата ми коленичи.
Стихът е молитва от огън и лед.
Поезията – олтар.
Бог е поет.
ЗА ЛИПИТЕ И ПАЛМИТЕ
Не бих ви заменила с палмите,
липи прекрасни!
Липи свенливи, слънчеви, уханни…
Макар разкошни, царствени, изящни,
не са ми близки палмите изваяни,
желани и от всички обожавани.
Суетна ми се вижда красотата им
пред скромната ви гиздава премяна.
Дори фурмите сладки бих отказала,
за да ви зърна аз поне веднъж,
липи любими, пролетно уханни,
като невести пред олтар застанали…
При вас мечтая само да се върна
* * *Толкова съм различнакогато те няма –сякаш не съм аз,а растениетърсещо почва,за да поникне в теб,или птицавлюбена в небесния цвятна очите тии в човека на пейката,наблюдаващ безмълвнодърветата в парка,докато храни птиците с хляб,един самотен човек –без лицеи без имебез коренбез дом –силует без контур,който бавно потъва в здрача,подпрян на своя бастун …* * *Нищо върху нищо –облачен баланс.Вертикално – вятърВодоравно – длан.Това съм аз –или пък част от мен –без теби без лунабез думиза които да се грижа.Безцветна и безкръвна тишинависи отвесно над градакато воалот стъклена мъгла.Заключена в кутията за нощ,напразно се опитвам да заспя –на крачка от триъгълния час.В една такава нощ … ела.***На Ф. Гарсия ЛоркаИСПАНИЯ е ревниваМургава е нощта.Луната изпива до дъногорчивата самота.Испания – сладка отрова,ухаещи в мрака звезди.Нощем цъфтят портокали,а луната кърви.
You must be logged in to post a comment.