Неделна поезия с … Величка Николова

СМИСЪЛ

В очакване на романтиците морето

цяла нощ оглаждаше скалите,

подреждаше навързаните лодки

и пясъчните дюни.

И все побягваше към хоризонта –

стотици белезникави платна от пяна

се вдигаха нагоре и се завръщаха

да донесат най-бисерния пясък.

 

На сутринта полегна –

издишаше умора,

и чакаше с търпение

да дойдат влюбените и децата,

моряците от корабите,

и младите и старите рибари.

 

Ако не дойдат?

Нима ще е напразен този труд,

това вълнение,

огромното задъхано усилие да ги зарадва?

И чакаше отново, и отново.

И всяка вечер пак

приготвяше разкошната приемна на брега.

 

Така полека

надеждата му се превръщаше във вечност.

 

Октомври 2021г.

***

ТАЙНИ МИСЛИ

 

Тя:
Той каза, че обича птиците
и разгадава техния живот с години,
и ги примамва тихо
с шепа просени зърна.
Бих искала и мене като птица
да не ме изпуска от очи,
да ме примамва със сърцето си,
да ме поеме в шепата си.
Но птица аз не съм
и той не ме обича.

Той:
Бих искал да узнавам
всички нейни мисли,
да разгадая всяка сянка,
хладина и огън в нейното сърце,
да я усетя в шепата си,
но тя побягва като птица
и не разбира,
че в съня си я прегръщам и обичам.

 

Величка Николова