Най-истинските думи днес

МОНОЛОГИЧНА ИЗПОВЕД НА
ЕДИН БЪЛГАРИН ПРЕД СНИМКАТА
НА ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ – ЛЕВСКИ

Бай Василе !!!!

Позволяваш ми да се обръщам към теб с това име,нали?
Не ,че „Апостоле“ или „Дяконе“ не ми харесват,но толкова много хора те наричат така,че това ме кара да те чувствам далечен и недостижим,като днешен политик .

Знаеш ли,Байно,аз нямам твой портрет,който да виси на някоя от стените в къщи.

Ако можеше да видиш какви твои портрети има по кабинетите на нашите управници,ум ще ти зайде, Байно.
Големи,тежки,със златни рамки,цветни и маслени.
На хартия,на винил,на платно.
Красота!
Но на мен ми изглеждат помпозни и фалшиви .
Защо не ги харесвам ли?
Всичките твои портрети са зад гърбовете им.
Кълнат се в паметта ти, в името ти,в делото ти, а не смеят да те сложат пред себе си,ей така, насреща,да ги гледаш право в очите .

Та с какъв кураж да те погледнат в очите,Бай Василе ?!

Нали сините ти ,с остър блясък на дамаска стомана очи ги пронизват като ножове, с укора и болката която таят в себе си.

Онези четири питанки в тефтерчето ти мира не им дават,Байно !
На ,днес аз пак те питам.

Помниш ли въздишката,която си изпуснал,когато си написал в него обръщението „Народе????“
Онова обръщение,дето вече от 144 години ни кара да си блъскаме главите над него.
Едва ли някой , някога ще разбере причината за тези четири въпросителни дето си ги нанизал.
Стоят си там написани върху избелялата от времето страница .
Като чукове ! Като камбани ! Като брадви са !
От Къкрина до София ,през Ловеч и Търново пътят е дълъг.
Много време си имал Апостоле , за да разсъждаваш по туй , „Народе????“, дето си го написал по-рано.
И ако в тефтерчето питанките са „само“ четири, кой знае колко пъти по колко, са се множали в съзнанието ти , Байно .
В хаоса ти на мисли , кой знае колко пъти е изниквал въпросът „Защо?“
Може би това иска да каже и първата питанка дето си я написал?

“Защо народе заспал съм тръгнал да ти отварям очите и да те будя за свободен живот ?“ .

Признанието,което ти ,Апостоле си направил,когато са те разпитвали на 9 януари 1873 г.:

„Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщата на тепсия!“,днес звучи като присъда.

Направил си това признание , когато сърцето ти е кървяло ранено и изпълнено с горчивина и болка.
И с отчаяние…!
Що народ ги предъвка тези питанки през столетията.
Що професори се новоизлюпиха ,само дето си направиха труда да ги препишат на белова тези ваджишки питанки.
И накрая какво?
Нищо!
Висят над главите ни като присъда.
Като топорът на палач !

Ако питаш мене,дамгосай ги на челата ни,та да се превърнем наистина на народ „ПИТАНКА“.
Ей така , да заставаме един срещу друг,като вечни въпроси на които никой не намира отговор ,ама само пита.
Да се гледаме в очите и да се питаме мълчаливо.
Щото вече и това не правим-нито се гледаме в очите,нито смеем да зададем въпрос.
А въпроси много,Апостоле !
Само твоите четири питанки не стигат.

Години под ред в ушите на народа ни кънти въпросът :
„КОЙ“?
– Кой,кой,кой….?-викаме в пустото
-НииииКооой ! -отвръща ни ехото от същото пусто.

Бай Василе,мислил ли си някога за това,че курбанът дето направи с живота си не е бил даден бадева.
Ей,тъй-за нищото !
Нали виждаш,че идеите ти, от които уж всички се възхищават, така и не се реализират.

Първо се подиграхме със завета ти и станахме Княжество.
После Царство България !
Бяхме „Народна Република България“.
То не ,че някога е била на народа,но поне за парлама го пишеха на книга.
Махнахме „народната“.
Сега сме само Република България,но не каквато си мечтаеше да станем-чиста и свята.
Нито е „чиста“,нито е „свята“!
Останахме само „Р.Б.“-Разбойническа България,така ги четат хората тези букви.
И не напразно.

Тук,Байно се краде на поразия.
Всичко .
От желязото та до святото име,което се предава век през век,от деди на деца.
Ако не краде,българинът тръска кючек ,“пие , пее буйни песни и се зъби на тирана“!
Ама щом изтрезнее забравя всичко и отново потъва в летаргия
Народът ни още спи.
Не ще да се събуди ,Апостолеее !
Лъжат го и го смучат „ наши и чужди гости“,ама той си похърква блажено !

Току от нищото се появи някоя Пишурка или Лъжепатриот , залъже го с обещания за високи заплати, с връщане на казарма,с някой подхвърлен му лев и той балъка му с балък , кълве ли кълве !
Всеки го тъпче както си иска,както се тъпче общинска мера.
Пак ще ти напомня за съквартирантът ти Ботев,оня , с които живяхте във воденицата във Влашко.
Помниш ли го,какво написа:

„…Тъй върви светът ! Лъжа и робство
на тази пуста земя царуват.
И в това царство кърваво , грешно,
царство на подлост, лъжа и сълзи,
царство на кърви-зло безконечно
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещенний конец.
Ще викнем ние :“Хляб или свинец ! „

Вие ,смелите,буйните глави,лудите,революционерите викнахте и скочихте !
„За какво ? „
„За кого ? „

Това за мен са другите две питанки останали без никакъв отговор от тези,дето си ги написал.
Белким разберем,че няма кой друг да им отговори освен ние самите ,че всичко зависи от нас .
Вече 144 години все питаш,питаш,питаш,питаш…

„Каква я мислих ,а каква стана,бе хораааа?
Защо от мечтата ми за „Чиста и Свята Република“ не остана и помен.
Извоювахте Свободата,за която се борих с чужда помощ,после си избрахте Цар,макар,че се освободихме от Султан,после тези ,които ни освободиха ни заробиха ,после пак други ни освободиха и отново ни поробиха…
Питам, колко години сте били истински свободни,братьия българе…?! „

Ето защо Байно, сега покрай разните прения и протести провеждани по площади,край Парламент,Президентство,преди и след избори, виждам твоя образ да стои и да наблюдава зад някой ъгъл с насмешка,яд и болка наддумванията,безсмислените спорове и арогантните обиди и взаимни надплювания между партийни талибани и нормалните хора.
„Наши и чужди гости“ ни превърнаха в зомбита,Байно.

Разбира се не всички са такива.
По-умните,с повече лично себеуважение и достойнство оцеляват.

Тези,с амбиции за власт стават неузнаваеми,неконтролеруеми,войнстващи и откровени простаци.
Властта е най-големият наркотик.
След нея са парите.
А простак с много пари и облечен във власт е нашата българска трагедия.
Ние се превърнахме в трагична държава ,Бай Василе !
Докато не опиташ от наркотика на властта ,не можеш да усетиш силата на измамното щастие.
Става ми мъчно ,че много хора наистина си вярват.
Или вярват на онези,които макар да са и с едно око, са водачи на слепци с очи .

Ти беше ни предупредил ,но и за това не те послушахме
Беше казал да се пазим от най-кресливите,най-гласовитите,най-радикалните,най-крайните.
Беше ни казал,че между хората трябва да има миролюбие и братска обич като в манастир.
Беше ни казал да се пазим най-вече от безсъвестните .
От лъжепатриотите – от тези ,които споменават напразно името ти.
Твоето и на България.
Тези,които седят на бюра пред портрета ти, по празниците се обличат с твоето име ,както се облича парадна униформа,носят татуировки с лика ти по телата си.
Всичко това го правят за келепира,Байно !

Ето защо, аз си кътам само една твоя обикновена фотография, една от седемте,които се смятат за автентични.
Същата на която си с избелял сюртук и която наричат „фаталната“,защото казват,че по нея те разпознала турската полиция и това е станало причина за залавянето ти .
Аз си я нося във вътрешният джоб на сакото си,в хей този-левият.
Или си я поставям в къщи ,до иконата на Дева Мария с малкия Исус.
И си се прекръствам пред тях от време на време.

Сега става ли ти ясно защо предпочитам да те имам на обикновената фотография макар и тази,“фаталната“.

Оставям те да си починеш Байно , но се запаси с търпение,че днес много ще те развяват като знаме,ще ти искат съвети,ще повтарят името ти ,ще се прекланят пред теб като пред светец.

Искаше ми се да остана насаме с теб,Бай Василе,да ти се изповядвам от името на всички онези ,които сме искрени и тихи в любовта си към теб.
То нали за нас времето все не стига…
То какво ли друго ти остава, освен да слушаш глупостите ни,да се удивляваш и да въздишаш от оня свят и да прошепваш от време на време:

“Боже,Боже,за туй ли ти дадох живота си“!

Честит рожден ден,Бай Василе и бъди благословен !

Пиша ти от Ямбол.
Знаеш го Ямбола града!
Идвал си тук преди години и си създал Комитет, Байно .
Кой съм аз ли ?
Името ми е Николай, Байно.

Николай ВЪЛКАНОВ
18.07.2017 г.