Последните три години бяха години на изненади – пандемия, война в Европа. Единствено астрономическите прогнози се сбъдват безотказно и точно.
В този астрономически календар за 2023 г. ще изброим най-интересните събития на нощното небе за годината, които всеки редовен звезден наблюдател може да види без специална екипировка – без бинокли, телескопи или оборудване.
Да видим какво се случва в небето през Новата година!
2023 е най-добрата година от десетилетието за наблюдаване на метеори
Всяка вечер около шест „падащи звезди“ се приближават към небето на всеки час между полунощ и изгрева, когато Земята е завъртяла вашето местоположение към тази страна на нашата планета, когато водещо в орбиталното движение е нашето полукълбо, така че във въздуха над нас се забиват всякакви космически отпадъци.
Ще видим може би една трета от тази честота преди полунощ, когато сме в обратното на движението полукълбо на Земята, така че малките ледени частици с размер на ябълково семе – предимно отломки от отдавна преминаващи комети – трябва да догонват местоположението ни отзад.
Всяка година идва с дузина неособено изобилни метеорни потока, чиято честота достига до приблизително един метеор на всеки 6 минути при идеални условия.
Нека се фокусираме върху „Тримата големи“, които не трябва да пропускаме. Те доставят метеор за минута, а понякога и повече.
Първият поток са Леонидите. Те обикновено се представят богато на всеки 33 години и последно зарадваха така ранобудните със 7 блестящи зелени падащи звезди всяка минута между 2 сутринта и зазоряване на 18 ноември 2001 г. Но не трябва да очакваме друг такъв страхотен спектакъл на Леонидите до 2099 г. .
Известните летни метеори Персеидите се появяват всеки 11-12 август, а метеорите на Джеминидите на 13 декември. Да бъдеш в голям град до голяма степен съсипва гледката на тези потоци, скривайки всички освен най-блестящите, оставяйки само няколко видими на всеки час. Ярката луна също пречи. Но тази година Луната ще бъде безобидно тънка или ще отсъства изобщо и за двата метеорни потока. Това не се случва често. Всъщност 2023 г. е най-добрата година от десетилетието за наблюдаване на метеори!
Персеидите над Много големия телескоп (VLT), съоръжение, управлявано от Европейската южна обсерватория на Серо Паранал в пустинята Атакама в северно Чили, през нощта на 13 август 2010 г. Сцената е осветена от червената светлина на залязващата Луна извън лявата страна на кадъра. Кредит: ESO Photo Ambassador Stéphane Guisard Wikimedia Commons
Така че, ако успеете да стигнете до по-ненаселено място с голямо открито небе, ще виждате по един метеор от Персеидите всяка минута на 11-12 август малко след полунощ.
Ще може да се насладите на същото разкошно небесно изобилие от 60 метеора на час от потока Джеминиди, с допълнителното предимство на това шоу, което удобно започва по време на вечеря. Освен това метеорите на Джеминидите пътуват само с половината от скоростта на летните Персеиди, само 35 км/сек, което ги прави по-лесни за наблюдение.
Радиантът на метеорите от този поток (привидната точка, от която се появяват) се намира в съзвездието Близнаци
Анимиран GIF на метеор от потока Джеминиди. Кредит: NASA
Ето малко сведения за ежегодните по-слаби метеорни потоци през 2023 г. :
3, 4 януари – Метеорен поток Квадрантиди. Квадрантидите са поток над средния, с до 40 метеора на час в своя пик. Смята се, че се произвежда от зърна прах, оставени от изчезнала комета, наречена 2003 EH1, открита през 2003 г. Преминава всяка година от 1 до 5 януари. Той достига своя връх тази година в нощта на 3-ти и сутринта на 4-ти. Тази година почти пълната луна ще блокира повечето от по-слабите метеори. Но ако сте търпеливи, все пак може да успеете да хванете няколко добри. Най-добре ще се виждат от тъмно място след полунощ. Радиантът на метеорите е съзвездието Воловар, но могат да се появят навсякъде в небето.
Квадрантидите. Кредит: Jeff Sullivan (CC BY-NC-ND 2.0)
22, 23 април – Метеорен поток Лириди. Лиридите са среден поток, който обикновено произвежда около 20 метеора на час в своя пик. Произвежда се от прахови частици, оставени от кометата C/1861 G1 Thatcher, открита през 1861 г. Появява се ежегодно от 16 до 25 април. Той достига своя връх тази година в нощта на 22-ри и сутринта на 23-ти. Тези метеори понякога могат да произведат ярки следи от прах, които продължават няколко секунди. Тънкият полумесец на Луната ще залезе рано вечерта, оставяйки тъмни небеса, затова би трябвало да се виждат добре. Най-доброто гледане ще бъде от тъмно място след полунощ. Радиантът на метеорите е съзвездието Лира.
6, 7 май – Метеорен поток Ета Аквариди. Ета Акваридите е поток над средното ниво, способен да произведе до 60 метеора на час в своя пик. По-голямата част от активността се наблюдава в южното полукълбо. В Северното полукълбо скоростта може да достигне около 30 метеора на час. Произвежда се от прахови частици, оставени от Халеевата комета, която се наблюдава от древни времена. Появява се ежегодно от 19 април до 28 май. Пикът му тази година е в нощта на 6 май и сутринта на 7 май. Почти пълната луна ще бъде проблем тази година, блокирайки всички, освен най-ярките метеори. Ако сте търпеливи, все пак трябва да може да видияте няколко ярки. Радиантът на метеорите е съзвездието Водолей.
28, 29 юли – Метеорен поток Делта Аквариди. Делта Акваридите е среден поток, който може да произведе до 20 метеора на час в своя пик. Произвежда се от отломки, оставени от кометите Марсдън и Крахт. Преминава ежегодно от 12 юли до 23 август. Тази година достига своя връх в нощта на 28 юли и сутринта на 29 юли. Почти пълната луна ще блокира повечето от по-слабите метеори тази година. Радиантът на метеорите е съзвездието Водолей.
7 октомври – Метеорен поток Дракониди. Драконидите са малък метеорен поток, произвеждащ само около 10 метеора на час. Произвежда се от прахови зърна, оставени от кометата 21P Giacobini-Zinner, открита за първи път през 1900 г. Драконидите са необичаен поток, тъй като най-доброто гледане е рано вечер вместо рано сутрин, както повечето други метеорни потоци. Появява се ежегодно от 6 до 10 октомври и достига своя пик тази година в нощта на 7-ми. Втората четвърт на луната ще освети слабо небето в ранната вечер. Най-добре ще се виждат рано вечер от тъмно място, далеч от градските светлини. Радиантът на метеорите е съзвездието Дракон.
21, 22 октомври – Метеорен поток Ориониди. Орионидите са среден поток, произвеждащ до 20 метеора на час в своя пик. Произвежда се от зърна прах, оставени от Халеевата комета. Преминава ежегодно от 2 октомври до 7 ноември. Тази година достига своя връх в нощта на 21 октомври и сутринта на 22 октомври. Първата четвърт на луната може да блокира някои от слабите метеори вечерта, но ще залезе малко след полунощ. След това ще остане тъмно небе – предпоставка за добро утринно шоу. Радиантът на метеорите е съзвездието Орион.
4, 5 ноември – Метеорен поток Тауриди. Тауридите са дълготраен малък метеорен поток, произвеждащ само около 5-10 метеора на час. Необичаен е с това, че се състои от два отделни потока. Първият се произвежда от зърна прах, оставени от астероида 2004 TG10. Вторият поток е произведен от отломки, оставени от кометата 2P Encke. Появява се ежегодно от 7 септември до 10 декември. Пикът му тази година е в нощта на 4 ноември и сутринта на 5-ти. Втората четвърт на луната ще блокира повечето от бледите метеори тази година. Но ако сте търпеливи, все пак може да успеете да видите няколко по-ярки. Най-добре ще се наблюдават точно след полунощ от тъмно място, далеч от градските светлини. Радиантът на метеорите е съзвездието Телец.
21, 22 декември – Метеорен поток на Урсиди. Урсидите са малък метеорен поток, произвеждащ около 5-10 метеора на час. Произвежда се от прахови зърна, оставени от кометата Тътъл, която е открита за първи път през 1790 г. Преминава ежегодно от 17 до 25 декември. Потокът достига своя максимум тази година през нощта на 21 и сутринта на 22. Нарастващата луна ще блокира повечето от по-слабите метеори тази година. Ще се виждат най-добре точно след полунощ от тъмно място. Радиантът на метеорите е съзвездието Малка мечка, но могат да се появят навсякъде в небето.
През 2023 г. от България може би ще видим малко от лунните затъмнения, но слънчевите ще са далеч от нас.
Лунни затъмнения
Според астрономическите данни ще има две затъмнения на Луната през 2023 г.
По време на лунно затъмнение земната атмосфера разпръсква слънчева светлина. Синята светлина от Слънцето се разсейва и червена, оранжева и жълта светлина с по-голяма дължина на вълната преминават през атмосферата на Земята, превръщайки нашата Луна в червена. Изображението не е мащабно. Кредит: NASA Goddard Space Flight Center/Scientific Visualization Studio
5 май – Пенумбрално лунно затъмнение. Пенумбралното лунно затъмнение настъпва, когато Луната преминава през полусянката на Земята, или пенумбра. По време на този вид затъмнение Луната ще потъмнее леко, но не напълно. Затъмнението ще бъде видимо в цяла Азия и Австралия, както и в части от Източна Европа, включително и България, и Източна Африка.
Вечерта на 5 май полусянката на Земята или пенумбрата запова да покрива Луната в 20:29 и само след 4 минути, в 20:33 г. лунното затъмнение достига най-голямата си величина, докато цялата Луна е над хоризонта в София. Полусянката на Земята почти напълно покрива Луната, на 95% от площта на диска.
Истинската максимална точка на това затъмнение не може да бъде видяна у нас, тъй като по това време Луната е под хоризонта. Полусянката на Земята закрива Луната до 22:31 и след това тя залязва. Цялото пенумбрално лунно затъмнение продължава 2 часа и 2 минути.
Моментът, когато лунното затъмнение от 5 май 2023 г. достига най-голямата си величина над София. Кредит: Time&Date
Тъй като по това време Луната е близо до хоризонта, препоръчваме ви да отидете някъде на високо или да намерите зона със свободна видимост на изток-югоизток, за да видите затъмнението най-добре.
Кривината на пътя на сянката и видимата траектория на лунния диск се дължи на въртенето на Земята.
По време на това пенумбрално лунно затъмнение основната сянка на Земята не покрива Луната. Тъй като сянката на Земята (амбра) пропуска Луната по време на пенумбралното лунно затъмнение, няма други места на Земята, където Луната да изглежда частично или напълно затъмнена по време на това събитие. Пенумбралното лунно затъмнение може да бъде малко трудно да се види, тъй като сенчестата част е само малко по-бледа от останалата част на Луната.
Карта на НАСА и информация за лунното затъмнение на 5 май
28 октомври – Частично лунно затъмнение. Частичното лунно затъмнение се случва, когато Луната преминава през частичната сянка на Земята, или полусянка, и само част от нея преминава през най-тъмната сянка, или чадър. По време на този вид затъмнение част от Луната ще потъмнее, докато преминава през земната сянка. Затъмнението ще бъде видимо в цяла Европа, Азия и Африка, както и в Западна Австралия.
Карта на НАСА и информация за лунното затъмнение на 28 октомври.
По време на това частично лунно затъмнение сянката на Земята (умбрата) покрива само части от Луната, гледано от София. Няма други места на Земята, където Луната да изглежда напълно покрита по време на това събитие. Сянката на Земята покрива само малка част от Луната.
Ето данните за събитието за София според Time&Date.
Моментът, когато частичното лунно затъмнение от 28 октомври 2023 г. достига най-голямата си величина над София. Кредит: Time&Date
Слънчеви затъмнения
През 2023 г. има две слънчеви затъмнения.
Тази диаграма показва пътеките на 15 пълни слънчеви затъмнения, настъпили между 2009 г. и 2028 г. Натиснете за по-голямо изображение. Кредит: Roen Kelly after Fred Espenak, NASA/Goddard Space Flight Center
20 април – Хибридно слънчево затъмнение. Хибридно слънчево затъмнение се случва, когато Луната е твърде близо до Земята, за да блокира напълно Слънцето. Този вид затъмнение ще изглежда като пълно затъмнение в някои части на света, а в други ще изглежда пръстеновидно. Траекторията на затъмнението ще започне в южната част на Индийския океан и ще премине през части от Западна Австралия и Южна Индонезия. Частично затъмнение ще бъде видимо в по-голямата част от Индонезия и Австралия.
Макар че сме далеч от зоната на слъневото затъмнение от 20 април 2023 г , все пак ще имаме възможност да го наблюдаваме дистанционно. Сайтът Time&Date ще включва предавания в реално време и основна информация.
14 октомври – Слънчево затъмнение. Пръстеновидното слънчево затъмнение настъпва, когато Луната е твърде далеч от Земята, за да покрие напълно Слънцето. Това води до появата на светлинен пръстен около потъмнялата Луна. Короната на Слънцето не се вижда по време на пръстеновидно затъмнение. Траекторията на затъмнението ще започне от Тихия океан край бреговете на южна Канада и ще премине през югозападната част на Съединените щати и Централна Америка, Колумбия и Бразилия. Частично затъмнение ще бъде видимо в голяма част от Северна и Южна Америка.
И това затъмнение няма да може да се наблюдава от България и ако нямате възможност да долетите със самолет до пътеката на лунната сянка по двете Америки, ще имаме възможност да го наблюдаваме благодарение на сайта Time&Date, който ще предава в реално време на 14 октомври.
You must be logged in to post a comment.