„Монументи“ – изложба на Иван Стоянов

Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол и Община Ямбол Ви канят на:

ИВАН СТОЯНОВ

МОНУМЕНТИ

изложба • живопис

05.11. – 02.12.2026

Художествена галерия „Жорж Папазов“

Ямбол, ул. „Цар Самуил“ 2

Откриване: 5 ноември (четвъртък), 17:30 ч.

Рисуването, живописта и скулптурата винаги са съществували в постоянен диалог в творческия ми път, а различните материали и изразни средства, които използвам, са позволявали на идеите ми да преминават от едно визуално и духовно пространство в друго. Голяма част от моите монументални каменни скулптури са възникнали от скица или рисунка, като често самата рисунка е неразделна част от процеса на вписване на обектите в пространството. В този мащаб каменната форма се възприема като първичен знак в заобикалящата среда – от различни разстояния и гледни точки, в променяща се светлина, в близост до човешкото тяло, архитектурата или природата. В същия дух, много от рисунките и живописните ми произведения носят в себе си пластичния език, обемите и формите на скулптурата ми. Маслената боя ми позволява да се връщам към образа, да го променям и постепенно да откривам неговия емоционален и енергиен заряд.

В изложбата ме интересува и как съвместното представяне на картините ще разкрие връзки, които при работата върху всяка от тях са оставали по-малко видими. Така подготовката ѝ ми позволява да погледна отново на създаденото и да разбера по-пълно посоките на собствените си търсения. Воден от това се стремя да трансформирам галерийното пространство така, че експозицията да зазвучи като единен визуален организъм – като едно общо художествено произведение.

Особено показателен за значението на тези отношения е класикът на световния модернизъм Константин Бранкузи. В ателието си в Париж той създава групи от скулптури, чието разположение променя, търсейки връзките между отделните форми и цялото. Постаментите също участват в тези пренареждания. С времето самото ателие се превръща в цялостно, монументално произведение на изкуството. Този пример насочва мисълта ми към телесното участие на зрителя. Мястото, от което гледаме, и движението ни в залата принадлежат на самото преживяване на произведението. В изложбеното пространство движението придобива и времево измерение. Тази физическа траектория между творбите наслагва миналия визуален опит върху всеки следващ образ, променяйки контекста на неговото възприемане.

Подобна близост между рисунката и скулптурното мислене откривам и в творчеството на Ричард Сера – водещ представител на постминималистичната скулптура. В монументалните му черни рисунки впечатлява начинът, по който натрупването на материал създава плътни повърхности, които поглъщат светлината и пораждат усещане за тежест. Чрез своя мащаб и разположение тези произведения придобиват архитектурно измерение. С него авторът разкрива способността на двумерната форма да притежава осезаемо физическо присъствие и да променя пространството със същата интензивност, както и масивна стоманена конструкция.

Живописните творби в настоящата ми изложба „Монументи“ са в непосредствен диалог с тези линии на търсене. Те пренасят усещането за обем и архитектоника в различен медиум, където образът се преосмисля и трансформира в алтернативно пространство – среда, в която същите пластични идеи и форми намират ново духовно измерение. Понятието монумент за мен надхвърля представата за материален обект с определен мащаб и устойчивост във времето. То може да бъде осмислено и като форма на памет, която съхранява невидимите връзки между човека, неговите корени и света, който обитава. Вярвам, че родовата и културната памет продължават да живеят в нашата чувствителност, преобразявайки се във все нови художествени образи. В този смисъл живописните ми произведения са своеобразни монументи на вътрешното преживяване, в които личният опит се среща с наследеното, а материалната форма придобива духовно измерение.

В своята цялост работата ми е визуален израз на благодарност. Вярвам, че изкуството притежава забележителната способност да ни насочва към нещо по-велико, като ни кани да излезем извън пределите на обичайното си битие. То ни позволява да разширим хоризонтите си, да поставим под въпрос предварителните си нагласи и да преживеем света по начин, който е едновременно трансцендентен и просветляващ.

Иван Стоянов