Талантливият млад писател Боян Боев се завърна в родния град Ямбол, за да представи своя втори роман „Последна молитва“ три години след като на същото място дебютира със „Сайбиевата невеста“. В Синия салон на читалище „Съгласие 1862“ авторът и редакторът на книгата Красимир Проданов посрещнаха развълнуваните си посетители, за да им разкажат колко труд стои зад страниците на тази книга.
Тиха и приятна музика от пиано предхождаше представянето на „Последна молитва“ и сякаш пренасяше посетителите в атмосферата на творбата. Усмивките по детските лица и хората, които поднасяха цветя и поздравления към младия автор, само внасяха още повече настроение.
Боян Боев и Красимир Проданов умело разказаха част от сюжета на романа, така че да задържат вниманието на онези, които все още не са го прочели, но без да разкрият нищо от него. Годината е 1872, а град Делва посреща Найден Тороманов, отдавна заминал за Одеса, който обаче вместо щастие в родния град, ще открие мъка, заради смъртта на баща си. Смутни времена са застигнали възрожденските българи. Заедно с революционните движения обаче, Боян обръща поглед и към личността. Противоречив е главният герой. Той въплъщава всички онези идеи, които един странстващ човек носи. В романа се преплитат много контрасти – богати и бедни, образовани и невежи, християни и мюсюлмани.
Боев с усмивка определя книгата си като любовен роман, трилър, дори хорър на моменти. Авторът споделя, че изборът му за годината никак не е случаен – тогава са заловили Левски, а град Делва от своя страна е събирателен образ на всички възрожденски градчета.
През цялото време между Боев и Проданов се водеше един приятелски разговор, на моменти шеговит и ироничен, на моменти сериозен. Това направи атмосферата в залата истински приятна.
За своите впечатления от книгата говори нейният редактор – „Постепенно заподозрях, че Боян стъпва на големите послания, които ни носи Възраждането, но същевременно отваря пространството към малките неща – работи с народопсихологията. Трудно може да се проследи сюжета на „Последна молитва“. Той е един голям лабиринт, но Боян е вложил толкова смисъл в него, че всеки читател може да достигне до финала по свой път. Дали мисли много или има талант?“ – шеговито пита редакторът на книгата.
В отговор на ироничния въпрос, Боев сподели, че в тази книга сюжетът е водил него. Самият той не е знаел как ще завърши тя и е бил изненадан до последната страница. Авторът призна, че многократно е сменял сюжетните линии, зачерквал е идеи, за да се появят други, докато не е достигнал до крайния вариант.
Боян разказа на посетителите колко трудно е да се пише за миналото – три дълги години на проучвания, на идеи и на творчески паузи му коства „Последна молитва“.
Един, избран от автора, откъс беше прочетен от Божана Чолакова. Пианистката Наталия, която в началото посрещна гостите със своята музика, отново застана на пианото, за да ги пренесе в сюжета на книгата със своето емоционално изпълнение.
В самия край гостите имаха възможност да разкажат своите впечатления. След възторженото включване от страна на една от посетителките, младият талант благодари на всички присъстващи и призова да очакват още от него. Боян Боев е още едно доказателство, че град Ямбол, макар и малък по своите размери, ражда големи хора и има невероятно литературно настояще с имена като неговото.
Текст: Адриана Илиева
You must be logged in to post a comment.