Мария Цветкова от ВМРО: 144 години след Освобождението на Ямбол да помним героите си и Бояджишкото клане

Мария Цветкова от ВМРО, която беше народен представител от Ямбол в 44-ото НС, поздрави своите съграждани по повод 144-та годишнина от Освобождението на града от турско робство. 

Цветкова, която е журналист и автор на исторически филми, заяви, че днес трябва с благодарност да се прекланяме пред саможертвата на героите, участвали в освободителното дело, но не бива да забравяме и чудовищните зверства на турците, от които жестоко е пострадало ямболското население. 

 “Честито Освобождение на Ямбол от турско робство! 144 години по-късно трябва да помним имената на ямболските революционери и будни личности, които със своите храбри дела, непримиримост и самоотверженост са допринесли за свободата на Ямбол и за освободителните борби на българите. Сред тях са Желю войвода, Стефан Караджа, един от ръководителите на Априлското въстание в ямболския край Георги Дражев, българският книжовник и просветител Ради Колесов, обичаният народен учител Атанас Кожухаров, избран за кмет на Ямбол след Освобождението. Трябва да се гордеем и с будния ямболия Иван Параскевов, благодарение на когото е ушит първообразът на българския национален трибагреник от неговата дъщеря Стиляна в Браила. Той е принуден да емигрира там, след като се опълчва на турците в Ямбол, които започват да го преследват. Иван Параскевов е изключително полезен за революционното дело. Подпомага го финансово, след като с много труд се замогва и често приютява български революционни дейци, сред които и самият Раковски. 

Днес скланяме глава и пред паметта на жертвите на Бояджишкото клане от 1876 г., което е едно от най-масовите кланета над българския народ по време на турското робство, извършено над невинното население на ямболското с. Бояджик. Не бива да забравяме и Кървавото хоро на 50 деца, скрили се от погрома в съседното село Болярско, които преди да бъдат зверски убити от турците, са накарани да играят хоро. 

Мария Цветкова припомни за “петте дни на ужаса” в Ямбол преди деня на Свободата 17 януари 1878 г., когато Ямбол е опожарен от турските части и башибозук, отстъпващи към Одрин, а местното население е подложено на жестоки издевателства.