Любопитно: Административно и демографско състояние на Ямболската околия в края на XIX век

Вести на Ямболския музей бр.8, 1997г.

Ямболска околия е образувана след Освобождението, когато Източна Румелия  е разделена на 6 департамента и 28 кантона /околии/. До 1901г. е била към Сливенски окръг. Със закон от 16 май 1901г.  сливенски окръг е закрит и ямболска околия преминава към Бургаски окръг до времето на Втората световна война.

   През различните периоди тя е обхващала различен брой села, общини, повърхнина и население.

    През 1887г. Ямболска околия обхващала град Ямбол, общините и селата: Хаджидимитровска със селата Хаджи Димитрово, Кабиле, Дражево; Безмерска; Бояджишка със селата Бояджик и Болярско; Златарска; Гълъбинска; Генерал Инзовска; Бетевска със селата Ботево, Видинци и Роза; Теневска със селата Тенево и Коневец; Хановска; Окопска;Кукоревска със селата Кукорево, Стара река и Козарево; Войнишка; Победенска със селата Победа, Калчево и Челник; Могилска със селата Могила, Джинот и Чарган ; Зимнишка със селата Зимница и Чарда; веселиновска със селата Веселиново и Завой; Стралджанска със селата Стралджа и Лозенец; Воденичанска със селата Воденичане  и Палаузово; Иречековска със селата Иречеково и Търнава; Недялска; Люлинска; Първенецка; Правдинска; Богоровска със селата Богорово и Добриново. В годините до 1893г. към Ямболска околоя преминали селата Александрово, Зорница, Крумово, Сламино, Саранско и Тамарино.

    С решение на Сливенския окръжен съвет от 1894г. с.Кабиле се отделило от Хаджидимитровската община и се обособило като самостоятелна община; с.Челник се отделило от община Победа; община Окоп била разтурена и преминала към Кукоревската; с. Лозенец се отделило от Стралджа, а с. Зорница от Войника.

    Със закриването на тополовградската околия през 1901г. към Ямболската околия преминали следните общини и села: Савинската със селата Савино, Межда и Меден кладенец; Миладиновската; Маломирската; Скалишката със селата Скалица и Кунево, Овчи кладенец и Генерал Тошевска. Село Добриново преминало към Карнобатска околия.

    Така Ямболската околия се увеличила до 58 села и един град. В такъв вид с промени до 61 села съществува до 1950г.

 

     В околията преобладава българското население., след него по състав идвало турското, което с годините намалявало поради изселванията в Турция. От 1885 до 1887г. процентът на турското население спаднал от 10% на 8,4%. Еврейското население живеело предимно в Ямбол. В края на XIX век се появява и арменско население, вероятно преселници от Армения.

    За периода 1882-1884г. от ямболска околия са се изселили 208 български семейства с 1017 души, 70 турски семейства с 261 души, като 14 семейства се премистили в Княжество България, 32 в Турция, 24 – в други окръзи и 30 – в други околии. От всички изселени семейства 20 от ямболска околия се преселили в други села в същата околия.

   През 1888г. бежанците, дошли в Ямболска околия от Източна Тракия наброявали 1375 души. Най-много се заселили в град Ямбол и селата Правдино, Видинци /изцяло от бежанци/, Ботево, Ханово, Тенево, Веселиново и Палаузово. През 1890г. бежанците от Палаузово се преселили в Разградския край. В с. Савино имало преселници турци, но болшинството били българи от Одрин.

   В Ямболска околия нямало чисто турски села. Само в с.Тенево турците били повече от българите, а в с.Роза те били една трета от населението. Гърчеещи се българи имало най-много в Генерал Инзово, Крумово, Роза и Ямбол.

    През 1893г. в Ямбол живеели 13 588 души, а в селата на околията 28 127 души. През 1900г. по-големи села в Ямболска околия били: Стралджа – 2689 души; Маломир – 1662; Тенево – 1323; Овчи кладенец – 1298; Бояджик – 1200; Недялдко 1178; Иречеково – 1152; Зорница – 1117; Генерал Инзово – 1087; Гълъбинци – 1062; Генерал Тошево – 1044; Роза – 1003 и др.

   В Ямболска околия през 1900г. се падало на къща по 5,7 души, а за Ямбол – по 4,9 души. По същото време семействата с 2-члена били 50 – 47%, с 6-10 члена – 42,91% и над 11 члена в едно семейство – 3,62%. Семействата само с един човек били 3%. През същата година в град Ямбол са регистрирани 14 колективни домакинства, останки от старите семейни задруги.

    Така Ямболска околия влязла в XX век.

 

Автор: Петър Петров